Платинената карта
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #70
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 978-954-729-226-0
- Переводчик: Ленко Веселинов
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Платинената карта». Краткое содержание книги:
Гордеев се поусмихна.
— Ще е по-добре, ако е наведнъж. И не страхувай от предозиране. Меркулов е як тип, какво ли не е виждал.
— Защо не, ще му кажа всичко — реши Адамски. — По дяволите, как се набутах в тая бъркотия. Да бях си седял сега в офиса зад компютъра… Или вкъщи, при младата си жена. Зле ли ще ми е?
— По никакъв начин — съгласи се Гордеев. — Но за това е трябвало да мислите предварително. Между другото, Игор, може би като начало ще се опитате да споделите вашата „държавна тайна“ с мен?
Адамски решително поклати глава.
— Не. Извинете ме, Юрий Петрович, това няма нищо общо с вас. Просто аз…
— Не си падате по адвокатите?
— Не че не ги обичам, само… като че ли не им вярвам. Вие работите за пари, нали?
— Така е — кимна Гордеев.
— На! — вирна среден пръст Адамски. — А прокурорът бачка за идеята! За него важното е да пипне престъпника и да го пъхне в пандиза. Няма да го хване сън, ако не го е направил. Схващате ли?
— Разбирам. Но ако така разсъждавате, тогава нямате никакъв шанс да излезете от затвора.
— Чак пък толкова — ухили се Адамски. — Прокурорът ще предпочете да хване някоя едра риба, а не такава цаца като мен.
— Това означава ли, че ще му предоставите подобен престъпник?
— Точно така! — енергично кимна програмистът. — Няма начин да не се зарадва и да не ме пусне да се скитам на воля.
— Вие все още сте оптимист, Игор Иванович. — Колата, с която те отиваха в Главна прокуратура, спря пред светофара. — Добре де, хайде да видим доколко оптимизмът ви е оправдан. Само че имайте предвид: след като не ми се доверявате, постъпвате извънредно глупаво. Вие сте болният — аз съм лекарят. Ако не ми обясните болестта си, няма да съм способен да ви излекувам.
— Аз и не желая да бъда лекуван — разпасано отвърна Адамски. — Всички наоколо нямат друга работа, освен да се занимават с лечението ми. Просто стойте наблизо. Това ще е напълно достатъчно.
— Имате някаква странна представа за професията ми — донякъде обидено рече Гордеев.
— Какво ти пука — отвърна Адамски.
След десетина минути те стигнаха до сградата на Главна прокуратура.
— Константин Дмитриевич, това е Игор Адамски, шеф на фирмата „Уралинтек“ — представи клиента си Гордеев. Бодигардът остана в приемната.
Меркулов с любопитство огледа Адамски, който пристъпваше от крак на крак пред затворилата се врата на кабинета.
— Представях си ви по-иначе — каза Меркулов.
Адамски въздъхна.
— Не се и съмнявам. Вероятно сте си представяли, че ще се появи някакъв солиден стар чичко със сако от „Армани“ и с голям корем. Кой знае защо всички си мислят, че човек с моята външност не би могъл да управлява фирма с многомилионен оборот.
— Защо не? Едни бели панталони са подходящи за шеф на такава солидна фирма. Само че нямаше да е излишно, ако някой беше ги поизпрал.
— Ще ги почистя, когато ме пуснете — обеща Адамски.
— На мен ми е ясно, че клиентът ми ще има време да полежи — иронично вметна Гордеев, — но не бихте ли му позволили все пак да поседне за малко на някой стол?
— Ама за бога — рече Меркулов. — Настанете клиента си, където ви е удобно.
— Общо взето, настаняването е повече по вашата специалност — ухили се Адамски и веднага се смути от собствената си смелост. — Извинете за неуместната шега — потиснато добави той.
Най-сетне всички се настаниха и Константин Дмитриевич строго погледна към Игор Адамски изпод навъсените си вежди.
— Слушам ви най-внимателно.
Известно време Адамски мълча, опитвайки се да събере мислите си, след което започна:
— Става дума за гибелта на американския милиардер Плат… — Гласът на Адамски прозвуча тихо и неуверено, като че ли самият той все още не бе решил дали да си каже всичко докрай, или да остави част от информацията за себе си. — Та така, на мен ми се струва, че… Тоест аз съм почти сигурен, че… Искам да кажа, че може да не е съвсем така, но имам… как го наричахте вие… хипотеза?
— Хипотезите са за учените — сухо отвърна Меркулов. — Ние ги наричаме „версии“.
Адамски изплашено се сви под строгия поглед на Меркулов и кимна в знак на съгласие.
— Да де, версия… Общо взето, ми се струва, че знам заради какво са убили магната.