Гаснещ зрак [bg]

— Това не са думи на магьосник — отбеляза Финара.

— Нима? Със своите изкуства не търся ли ред, капитане? Правилата, които лежат извън видимото, извън досегаемото? Намери ми отговори на всички неща и най-сетне умът ми ще се смири.

— Не бих сметнала това за пътуване навън.

Той сви рамене.

— Да. Има симетрия. Навън, навътре, изминатото разстояние съвпада и така се удвоява, и все пак, странно, и едното, и другото търсят същата крайна цел. Интересно, нали? Тази подкана към невъзможното и вярата, че дори невъзможното има правила.

Тя се намръщи.

Реш продължи:

— Жена ми говореше за нужда от кръв, за цена, която трябва да се плати. Мисля, че тя не разбираше смисъла на това дори наполовина. За да издърпаш нещо обратно, от дълбините на смъртта в живия свят, трябва — може би — да поискаш същото измежду живите. Ако магьосник реши да пропътува и навън, и навътре, в търсене на единственото място, където те се срещат, то изводът ще е за свиване, за сблъсък на същото място, в същото съществуване. За да се върне мъртвото в живота, живото трябва да влезе в смъртта.

— Значи животът на Рувера е разменната монета за възкресението на този дух?

Той въздъхна.

— Възможно е. Капитане, булата са… възбудени. — Кривна глава, без да откъсва поглед от нея. — Монета? Чудя се. Би могло да е… не монета, а храна. Енергия, погълната, предлагаща силата да се раздере булото между живото и мъртвото и така да се опълчи на законите на времето.

— Време ли, магьоснико? Не място?

— Възможно е да са едно и също. Мъртвите обитават миналото. Живите се тълпят в настоящето. А бъдещето чака за все още неродените, но в раждането си те биват хвърляни в настоящето и така бъдещето остава вечно обещание. Те също са була. С мислите си ние се стремим да разтворим пътя си към бъдещето, но тези мисли идват като мъртви неща — въпрос на перспектива е, разбира се. За бъдещето и настоящето, и миналото са мъртви неща. Ние напираме и ни се ще все още непознатият свят да е по-добър вариант на собствения ни. Но с нищо друго, освен безжизнени оръжия в ръка, правим безжизнени жертви от все още неродените.

Тя поклати глава. Изпитваше странна смесица на отрицание и несигурност. Доколкото можеше да прецени, умът на Реш беше съкрушен, разбит от шока и смъртта. Не виждаше никаква ясна цел и посока в разсъжденията му.

— Върни се на тази идея за енергия, ако обичаш — каза му.

Той въздъхна уморено.

— Капитане, имало е порой от възможности. Не знам как иначе да опиша чародейството — магията, която се появява сега. Говорех за три була, през времето. И говорих за булото между живот и смърт, което би могло всъщност да е само една разновидност, или особеност, на булата на времето. Но вече вярвам, че съществуват много, много була и колкото повече ги съдираме в притеглянето си на такива сили, в непохватните си дирения, толкова по-безплътни стават те, и толкова по-слаба става преградата между нас и непознатото. И онова, което може да дойде от него, ме плаши.