Гаснещ зрак [bg]

Първото същество скочи и захапа чукана на ръката му. Натискът на челюстите разтроши костите като сухи пръчки. Капло го придърпа и разпра гърлото му до прешлените.

Превъртя се отново и издърпа ръката си от вече отпуснатите челюсти. Надигна се със залитане на крака и приведен, с кървясали очи, се приготви да посрещне следващата атака. Но сцената пред него беше замръзнала. Чу лая и воя на съществата, но някъде отдалече — и бързо заглъхваше. Магьосник Реш беше на колене на земята само на няколко крачки, труповете на два звяра бяха проснати пред него. Наметалото му беше разкъсано и под него се виждаше ризница. Тук-там остри нокти бяха натрошили брънките и те висяха и се полюшваха като талисмани.

Точно зад магьосника Капло видя откъсната женска ръка. Въздухът вонеше на изпражнения и след като се извърна, той видя дълга ивица черва и карантии, явно влачени. А в края им — малко, свито на кълбо тяло, краката му изпохапани и раздрани.

— Реш…

Магьосникът се пресегна и изтръгна една от брадвите си с къси дръжки от по-близкия труп.

— Реш. Жена ти…

Приятелят му поклати глава и се изправи. Олюляваше се.

— Ще я погреба тук. Върви. Върви да докладваш.

— Приятелю…

— Остави ни, Капло. Просто… Остави ни веднага, става ли?

Убиецът се изправи. Не знаеше дали ще издържи толкова път. За разлика от Реш, не беше носил броня и ноктите бяха раздрали ребрата му.

Тръгна.

„Докладът ми. Благословени Майко и Татко, вещица Рувера е мъртва. Същество се пробуди, превърна се в много същества. Те… те не искаха да преговарят.

Изглежда, Майко и Татко, че на тази земя, която искаме да наречем своя, всички ние сме просто деца. И това е урокът ни. Миналото чака, но не кани. И влизането в стаята му носи само смъртта на невинността.

Вижте ме, Майко и Татко. Вижте своето дете и се вслушайте в знанието в очите му.“

Кръвта му изтичаше. Главата му се въртеше и светът около него се променяше. Пътеката изчезна, тревите станаха по-високи… бореше се с тях, докато вървеше, бореше се да издърпа краката си от сплетените стръкове. Зимата бе изчезнала и той усещаше тежестта на слънчевия зной на гърба си. Навсякъде около него животни вървяха из равнината… животни, каквито не бе виждал никога. Високи, изящни, някои на шарки, други — на ивици или на сиво-кафяви петна. Видя същества не много по-различни от коне, докато други бяха с невъзможно дълги вратове. Видя маймуни, които приличаха на кучета, ходеха на четири крака, с опашки, щръкнали високо зад тях. Това беше свят на сънища, измислен свят, който никога не бе съществувал.