Гаснещ зрак [bg]

Но местата за преклонение на шейките вече бяха безжизнени. Бяха се превърнали в гробници на техния убит бог. Вярата на тези хора тук беше безсилна, като юмруци, блъскащи по залостена врата. Простотата, която бяха намерили, осъзна тя, не беше добродетел и ако едно детско лице можеше да бъде сътворено от това, щеше да е мрачно и упорито.

Щели да изберат страна, бе казал Реш. Но тя знаеше, че тази позиция е съмнителна. Изобщо нямаше да се окажат на една страна, а по средата.

Този магьосник, който рискуваше живота си за своя приятел, беше последният войник на разположение на Скеленал и Шеканто, макар че „войник“ може би беше погрешната дума. Тези мъже и жени бяха обучени за битка. Но от водачите си вече имаха само един. Един скърбящ мъж, мъж, прояждан от съмнения.

Трудно беше да прецени отминаването на времето, но стоенето започваше да ѝ дотяга, а напрягането да остане нащрек изпъваше нервите ѝ. Остави върха на меча си да се отпусне на дървените дъски на пода.

— Бездната да ме вземе!

Ревът на Реш я сепна и тя залитна назад. Магьосникът беше скочил на крака и се хвърли към Капло Дриим, сякаш искаше да задържи лежащия в несвяст мъж неподвижен.

Удивена, уплашена, тя пусна меча и скочи към тях.

Капло Дриим не се съпротивляваше — изобщо не се бореше… и въпреки това тя видя как тялото му се замъгли, все едно всеки миг щеше да изчезне. Магьосникът сграбчи дясната ръка на убиеца и се наведе над него.

— Дръж другата ръка! — извика ѝ. — Не го пускай да замине!

„Да замине?“ Изумена и объркана, тя мина от лявата страна на нара и сграбчи ръката на Капло с две ръце. Чуканът под лакътя беше кървил през дебелия пласт превръзки. С ужас видя ноктите, промушили се през марлята.

— Магьоснико! Какво става?

— Смесване на кръв — изсъска Реш. — Старата в него все още се подиграва на детето… той го влачи със себе си. Няма оставяне. Няма убийство. Ще обитават заедно… чувам как детето се смее.

— Магьоснико, какво е развихрила магията ви тук?

Ноктите бяха прорязали през превръзките, пръсти се изпъваха и растяха. На плувналата в пот ръка на Капло Финара видя пъстра шарка, оформяща се по кожата, потъмняваше и очертаваше карта от сиво-кафяви петна, които сякаш заплуваха по искряща повърхност от златно и жълто. Плътта под шепите ѝ сякаш се разтапяше.

— Не е моя работа — изръмжа Реш. — Не можах да проникна. Дори с пробудената магия не можах да вляза!

От устата на Капло се изтръгна гърлено ръмжене и тя видя, че е оголил зъби, макар очите му да оставаха затворени.

— Не трябва да се превърне — каза Реш.

— Да се превърне? Значи наистина са били джхеки…

— Не! Джхеките са като деца пред това… това нещо. Старо е, капитане… богове, старо е! Ах, Рувера…

Петната завяхваха. Тя видя как ноктите се превърнаха в пръсти. Ръката на Капло под лакътя бе израснала отново, лепкава от кръв и парчета раздрана опърлена плът. Раните на бедрото вече бяха само смътни белези, всички признаци за инфекция бяха изчезнали.