Зловеща паяжина [bg]

26

Вратата в отделението за затворниците в стаята за посещения се отвори и влезе Осуалд Иймс, съпроводен от един полицай. Беше облечен в оранжев комбинезон, който беше поне с един номер по-малък. Иймс кимна на полицая и се приближи към плексигласовата преграда.

— Нолън, това е голяма изненада — каза той, докато сядаше. — Очаквах адвоката си. Кога се прибра?

— Късно снощи. Аз… — Килкъни спря, поразен от неуместността на разговора. — Виж, бях в съдебната зала днес.

Иймс въздъхна.

— Не мина много добре, нали?

— Не, не мина добре.

— Кълна ти се, че не съм убил Фей и Лойд — каза Иймс пламенно.

— След всичко, което чух в залата, ми е много трудно да повярвам в твърдението ти. Ако не си ти, как, по дяволите, изкараха това ДНК съвпадение?

— Лабораторна грешка — отвърна Иймс. — Това е единственото обяснение.

— Не работехте ли вие с Лойд с полицията, за да се уверите, че полицейските процедури са почти перфектни.

— Да — потвърди Иймс неохотно.

— Значи или си убиец, или некадърен консултант. И в двата случая репутацията ти отива по дяволите. Поне не се опитваш да твърдиш, че полицията те е накиснала.

— Много по-лесно е да се обърка нещо, отколкото да се организира конспирация.

Зад стъклото Иймс изглеждаше уплашен и разгневен.

— Мислиш, че съм го направил.

— Знаеш, че трябва да допусна възможността. В този момент изобщо не знам какво да мисля.

— Ще затвориш ли „ЮДжийн“?

— Не, компанията е твърде голяма, за да мога да я затворя безболезнено. Аз ще я управлявам, докато всичко се изясни, а после ще решим какво да правим по-нататък. Трябва да се погрижа за акционерите.

— За малкото, които са останали.

— Тези, които продават, са най-вече спекуланти — те ще се оттеглят така или иначе, когато се появи следващото апетитно парче. Истинските инвеститори, тези, които разбират от нашия бизнес, ще останат. Трябва да призная, че да загубя теб и Лойд по такъв начин е ужасен удар, но все ще намерим начин да се възстановим.

Един полицай отвори вратата зад Килкъни и адвокатът на Иймс влезе в стаята.

— Вие трябва да сте Нолън Килкъни — каза Балог, докато се приближаваше. — Видях ваша снимка в кабинета на баща ви. Аз съм Тив Балог.

Килкъни стисна ръката му.

— Отсъствах известно време. Какво е положението?

Балог дръпна стол и седна до Килкъни.

— Срещу господин Иймс са повдигнати две обвинения за предумишлено убийство и за изнасилване.

— И какво следва? — попита Килкъни — Процесът?

— Не, все още сме във фазата на запознаване с доказателствата на обвинението и се опитваме да изградим защитата. Ако успея да намеря някакви нередности в разследването — неправилно придобиване на доказателствата, да речем, — ще подам оплакване до съда. Ако не успея да спра нещата тук, отиваме на процес.

— Ами ДНК тестът? — попита Килкъни. — Той не е ли най-същественият от всичко?