Зловеща паяжина [bg]

— И така, за да ви помогна да видите нещата ясно — продължи Фьодоров, — бях упълномощен от нашия президент да използвам всички необходими средства, за да разбера истината по този въпрос. Това включва и възможността да оставя този мъж да ви разпита насаме.

— Блъфирате! — процеди Дубински.

— Нима? — Фьодоров избута стола си назад и стана.

— Явно не гледате на този случай с нужната сериозност.

— Време е да си тръгвате — подхвърли Килкъни на преводача.

Без да каже и дума, преводачът изтича към вратата след Фьодоров и остави Килкъни насаме с генерала. Двамата започнаха да се изучават внимателно. Килкъни предположи, че Дубински е в средата на петдесетте години. Беше нисък и набит, и по-тежък от Килкъни с около петнадесет килограма. Генералът се изправи, опря длан на масата и заяви бавно на английски:

— Не ме плашиш. — После прибави на руски: — Мамицата ти.

Секунда по-късно Дубински вече падаше назад. Килкъни го изправи и го провеси над масата. Задържа го достатъчно дълго, за да се увери, че мъжът наистина се страхува за живота си, преди да го стовари на плота.

Дубински лежеше зашеметен, едва си поемаше дъх, очите му се бяха разширили от панически ужас. Килкъни натисна с два пръста тлъстата шия на генерала точно под адамовата ябълка. Дубински започна да се задушава.

— Не знам много руски — каза Килкъни студено. — Но разбрах какво каза току-що и не ми хареса. Ясно ли е?

Дубински закима отривисто.

— Сега ще отговориш ли на въпросите ми?

Генералът отново закима. Килкъни отслаби малко натиска върху гърлото му.

— Продавате оборудването си, нали?

— Да — призна Дубински. — На черния пазар.

— Кой купи установката?

Килкъни видя, че руснакът се поколеба, затова натисна малко по-силно.

— Ако това ще ви помогне да решите, генерале, помислете си за следното: в момента аз съм най-големият ви проблем. Ако ми кажете име, ще стана най-големият проблем на купувача ви.

— На черния пазар — изхъхри Дубински. — Търговец… Степан Агабашян.