Зловеща паяжина [bg]

— Не ви разбирам.

— Ако Фей Олсън позвъни в дома ви, вие няма да разпознаете гласа ѝ, нали?

— Как би могла да го стори? Тя е мъртва.

— Опитвам се да кажа, госпожице Йел, че преди петнадесети февруари не бихте могли да знаете как звучи гласът на Фей Олсън, вярно ли е?

— Предположих…

— И в това е проблемът. В съдебната зала не е важно това, което предполагате, а онова, което знаете със сигурност. Например със сигурност знаете, че сте получили обаждане на деветстотин и единайсет от „Пайнвю“ номер 4731. Компютърът ви проследява разговора веднага след обаждането, вярно ли е?

— Да.

— И в този разговор чухте жена да казва, че е прободена?

— Да.

— Но няма как да сте сигурна дали жената е била Фей Олсън, или някоя друга, която се е представяла за нея.

— Предполагам… Не, не мога да кажа със сигурност кой се е обадил.

— Това е всичко, Ваша чест.

— Имате ли други въпроси към свидетеля? — обърна се съдията към прокурора.

— Не, Ваша чест.

— Тогава свидетелят може да се оттегли. Следващият свидетел, господин Макферсън.

— Щатът призовава детектив Дж. Р. Финк.

Финк влезе в съдебната зала и се отправи направо към свидетелското място, където положи задължителната клетва и каза името и адреса си за протокола.

— Детективе, можете ли да опишете какво открихте на „Пайнвю“ номер 4731 рано сутринта на петнадесети февруари?

— Пристигнах на местопрестъплението около два и половина сутринта. Къщата беше отцепена от двама полицаи от Ан Арбър. Вътре открих телата на двете жертви, мъж и жена, които идентифицирахме като Лойд Сътън и Фей Олсън. Тялото на Сътън лежеше в кухнята с лице към пода, имаше рана на гърлото. Тялото на Олсън беше в спалнята. Беше гола и имаше множество прободни рани. Освен това по всичко личеше, че е насилена сексуално, което съдебномедицинският следовател потвърди.

— Имаше ли телефон в спалнята?

— Да.

— Какъв вид телефон?

— Безжичен.

— Беше ли слушалката на зареждащата поставка?

— Не, беше на пода.

— Изглеждаше ли така, сякаш някой нарочно я е поставил там?

— Не, изглеждаше сякаш е била изпусната. Телефонът беше обърнат настрани и капачето на отделението за батериите беше паднало.

— Изглеждаше ли, че жертвата, госпожица Олсън, е използвала телефона?

— Да. Бяха открити кървави отпечатъци по телефона, които съвпаднаха с тези на жертвата. Освен това положението на жената беше такова, като че ли тя се бе протегнала към нощното шкафче, за да достигне телефона. Ръката ѝ беше близо до ръба на леглото, малко над мястото, където слушалката беше намерена на пода.

Макферсън се усмихна и погледна към подиума.

— Нямам повече въпроси към свидетеля, Ваша чест.

— Господин Балог?

— Детективе, намерихте ли други отпечатъци по телефона в спалнята?

— Не, само тези на жертвата.

— Нека да бъда по-изчерпателен. Много ли бяха нейните отпечатъци по него — в крайна сметка това е бил нейният телефон, — или бяха само кървавите отпечатъци от нощта на убийството?