Последната миля [bg]

Марс погледна през прозорчето.

— Отдавна не съм летял, но като че ли самолетите не са се променили много.

Декър нагласи седалката си, като наклони облегалката назад максимално.

— Има една разлика. Седалките са станали по-тесни. А може би аз съм понаедрял.

Марс не откъсваше поглед от прозорчето.

— Никога не съм мислил, че ще напусна Тексас.

— Сигурен съм, че не си очаквал да направиш още много неща.

— Никога не съм присъствал на екзекуция.

— Искам да знаеш, че Монтгомъри е предпочел електрическия стол пред смъртоносната инжекция.

Марс се извърна рязко.

— Защо, по дяволите?

— Нямам представа. Властите в Алабама предоставят подобна възможност за избор и той е направил своя.

— Съпругата му ще присъства ли?

— Има право, но не знам дали ще дойде. А дори да се появи, съмнявам се, че ще доведе и сина им.

— Ами ако той не е убил родителите ми?

— Убил е няколко души и това не подлежи на съмнение. Законът предвижда смъртно наказание за подобни престъпления.

Марс кимна.

— Колко невинни хора смяташ, че са били екзекутирани?

— И един е много, макар да съм сигурен, че са повече.

— Трябваха ми само няколко минути, за да се присъединя към тях.

— Както ти казах, когато се запознахме, ти си късметлия. Извади голям късмет, макар преди това той да ти беше обърнал гръб.

— Е, надявам се сега вече да не ме изостави.

Марс погледна към предната част на салона и забеляза, че когато единият пилот влезе в тоалетната, стюардесата блокира пътеката към пилотската кабина с количката за напитки.

— Откога започнаха да го правят? — попита той.

— След Единайсети септември.

— Ясно.

Марс откъсна поглед от предната част на самолета и се обърна към Декър.

— Каза, че отиваме в Алабама и заради госпожа Монтгомъри.

— Точно така.

— Защо?

— Тя е единственият човек, който е посещавал Чарлс Монтгомъри в затвора през последните няколко години.

— Добре, но какво значение има това? — попита Марс.

— Ако всичко е част от някакъв заговор, то не може да бъде уредено по телефона. Нужни са лични срещи. А тя е единствената, която се е срещала с Монтгомъри. Ходила е в затвора и му е казвала какво да прави. Тя му е предала всички онези подробности, благодарение на които признанията му звучат толкова достоверно. Посещавала го е много пъти, за да е сигурна, че е запомнил всичко.

— В такъв случай тя трябва да поддържа контакт с истинския убиец на родителите ми. Защото инициативата е дошла от нея, не от съпруга й.

— И аз смятам същото.

— Но няма да ни каже кой се е свързал с нея.

— Не, не мисля, че ще ни каже — съгласи се Декър.

— Какво ще правим тогава?

— Сами ще открием колкото се може повече, след което ще се срещнем с нея.

— С надеждата да я притиснем в ъгъла?

— Да. Спомни ли си нещо от онова, за което те помолих?