Последната миля [bg]

— Само няколко минути — настоя Декър. — И тъй като това засяга господин Марс, той също трябва да присъства. Моля ви, госпожо Монтгомъри.

Джеймисън пристъпи напред и я хвана за ръката.

— Да влезем и да седнем. Вечеряхте ли вече? Може би чаша чай ще успокои нервите ви. Представям си какво сте преживели днес. Толкова съжалявам.

— Аз… не мога да сложа и залък в устата си, но чай… Да.

— Покажете ми къде са нещата и аз ще се погрижа за всичко.

Джеймисън и Реджина влязоха първи, а Декър и Марс ги последваха. Когато Джеймисън се обърна, Декър я погледна с благодарност.

След като Реджина й показа кое къде се намира в кухнята, двамата с Марс седнаха край масичката за кафе в тясната, задръстена от мебели дневна. В кухнята Джеймисън сложи чайник на печката, след което извади чаша и кутия чай на пакетчета. Върна се при останалите и седна срещу Реджина. Погледът й пробяга по нея и се спря за миг на китката й. Изглеждаше изненадана.

Реджина впери очи в Декър.

— Е? — попита навъсено тя.

— Синът ви тук ли е? — отвърна той с въпрос.

— Не — каза рязко тя. — Ще остане при приятели. Реших, че така е най-добре. Няма причина да преживява… това.

— Добре сте постъпили.

Реджина погледна Марс, който седеше до Декър, и устните й се разкривиха в гримаса.

Марс издържа погледа й. Канеше се да каже нещо, когато Декър заяви:

— Томи спомена за парите от застраховката.

Реджина се сепна.

— Какво? Кога сте… Как изобщо го открихте?

— „Кугуарите“ — каза Декър и посочи снимката на масата.

— Е, и? Чък имаше застраховка „Живот“. Аз съм бенефициентът. В това няма нищо нередно.

— За трийсет хиляди долара?

Тя подскочи.

— Кой ви го каза? — попита Реджина Монтгомъри.

— Ние сме от ФБР, госпожо Монтгомъри. Можем да открием много неща.

Чайникът изсвири. Джеймисън стана от мястото си и отиде в кухнята да приготви чая. Наля го в една чаша и реши да потърси бисквити или нещо подобно. Дръпна една завеса, която закриваше малка ниша в кухнята. Остана изумена от онова, което видя вътре. Взе кутия бисквити и фъстъчено масло от лавицата и се върна при мивката.

— Ей, Декър — извика тя. — Можеш ли да ми помогнеш? Знам, че госпожа Монтгомъри не иска да се бавим повече от необходимото.

Декър се надигна, озадачен от молбата й, и отиде в кухнята. Джеймисън посочи с глава завесата, докато мажеше бисквитите с фъстъчено масло.

— Виж там — прошепна тя.

Декър се обърна, надзърна в нишата и погледна отново към Джеймисън, която повдигна вежди.

— Видях и още нещо — каза тя.

Минута по-късно се върнаха в дневната, Джеймисън с чая, а Декър с поднос бисквити с фъстъчено масло. Поставиха ги пред госпожа Монтгомъри, която продължаваше да се взира втренчено в Марс.

— Благодаря — каза тя.

Отпи глътка чай и отхапа парче бисквита със сведен поглед.

През това време Джеймисън огледа стаята и погледът й се спря на палтото, което висеше на закачалката до вратата. Този път не изглеждаше изненадана.