Последната миля [bg]

Томи зяпна.

— Наистина ли?

— Получи ли вече предложения за стипендии?

— Започнах да ги получавам още в осми клас. Догодина завършвам и вече имам три солидни оферти, две от колежи с отбори в Първа лига и една от Втора.

— Това е чудесно. Радвам се за теб. Знаеш ли, поговорихме с майка ти. За нейното бъдеще. След като баща ти… — Декър не довърши изречението и впери изпълнен с очакване поглед в Томи.

— Да.

— Ще завършиш след една година. Надявам се тя да се справи дотогава.

— О, ще се справи. Вече има пари.

Богарт понечи да каже нещо, но Декър продължи:

— Да, вече има пари. Тъкмо се канеше да ми разкаже за тях, когато стана време да тръгва за работа.

— Има доста пари. Достатъчно, за да свърже двата края.

— Така ми каза и тя. Имаш ли представа откъде са дошли?

— От застрахователите. Скапаният ми баща си направил застраховка „Живот“. Да не повярва човек.

— И застрахователите ще я изплатят, въпреки че той ще бъде екзекутиран? — попита Богарт.

— Да… или поне мама каза така.

— Явно става въпрос за доста пари — отбеляза Декър. — Имаш ли представа колко?

— Не съвсем… не. Но тя обеща да се преместим веднага щом завърша, и да си вземем жилище там, където реша да следвам. Ще купи къща и няма да работи повече… — Томи замълча, но след малко продължи: — Тя винаги е била до мен, винаги се е грижила, помагала… Повечето момчета на моята възраст едва ли биха искали да живеят с майките си, когато влязат в колежа, но… животът й не е бил никак лесен и тя е… Разбирате какво имам предвид, нали? — попита смутено момчето.

— Много добре знам какво имаш предвид — отвърна Декър. — Успех с футбола. — Почука с пръст главата си и добави: — И умната!

Сбогуваха се с Томи и се върнаха при колата.

— Как разбра, Декър? — попита Девънпорт.

— Кое?

— Че Реджина Монтгомъри ще получи много пари?

— Не знаех, докато Томи не ми каза. Но го подозирах.

— Но как? — попита Богарт.

— Защото на мъртвите пари не им трябват.