Ароматът на нощта [bg]

— Сигурен ли си за това, което ми казваш? — попита Николо Дзито, който пристигна точно в единайсет часа. — Никога не бих го заподозрял. И като си представиш, че съм го интервюирал три или четири пъти.

— Видях касетата — каза Монталбано. — Като го гледах как говори и как се движи, изобщо не ми заприлича на гей.

— Виждаш ли? Кой ти разказа тази история? Не е ли възможно да са само хорски приказки, пусната клюка, така де, само за да…

— Не, на този източник мога да му се доверя. Жена е.

— И Пелегрино ли е бил такъв?

— Да.

— И мислиш, че между тях е имало нещо?

— Казаха ми, че е имало.

Николо Дзито за кратко поразмисли върху казаното.

— Това обаче не променя съществено ситуацията. Възможно е да са били съучастници в измамата.

— Възможно е. Просто исках да ти кажа да държиш ушите си отворени, може би историята ще се окаже не толкова проста, колкото я представя Гуарнота. И още нещо, опитай се да разбереш къде точно са намерили моторчето.

— Гуарнота каза, че…

— Знам какво каза Гуарнота. Трябва да разбера дали отговаря на истината. Защото, ако моторчето е било намерено на малко разстояние от колата, означава, че някой от водолазите го е извадил оттам, където беше.

— И къде е било?

— В багажника.

— Откъде знаеш?

— Видях го.

Николо го погледна шокиран.

— Ти ли си полският адмирал?

— Никога не съм споменавал нито че съм адмирал, нито че съм поляк — каза тържествено Монталбано.