![Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/3/smrtta-na-kral-artur-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Молила ли си Боорт или Хектор да влязат в тази битка за теб?
— Не съм — отвърнала кралицата. — Не мисля, че биха се съгласили да го сторят заради мен, защото са чужденци и не са получили никакви земи от теб.
— Дори и да е така, съветвам те да помолиш за това и единия, и другия. Ако и те се извъртят и ти откажат, тогава не знам какво да ти кажа, нито какво да направя.
Кралицата казала, че ще ги повика, за да разбере може ли да се надява на нещо.
Кралят напуснал покоите й по-тъжен от всякога. Тогава тя наредила да повикат Боорт и Хектор, за да поговори с тях. Те тутакси се явили. Като ги видяла да влизат, кралицата паднала в нозете им и през сълзи казала:
— Ах, уважавани благородници с храбри сърца и високо потекло! Ако някога сте обичали онзи рицар, когото наричат Ланселот, притечете ми се на помощ, подайте ми ръка в тази нужда не от любов към мен, а от любов към него. Ако не пожелаете да сторите това, утре вечер ще бъда опозорена и унизена по най-грозния начин, защото точно когато изпаднах в най-голяма беда, всички в този двор побързаха да се скрият.
Като видял кралицата толкова потисната и отчаяна, Боорт бил обзет от голямо състрадание, вдигнал я от земята и през сълзи й казал:
— Госпожо, не изпадай в такава безнадеждност. Ако утре до третия час не получиш подкрепа, по-внушителна от моята, аз ще бъда този, който ще влезе в двубой с Мадор.
— По-внушителна от твоята? — попитала недоверчиво кралицата. — Откъде бих могла да получа подобна подкрепа?
— Кралице — отвърнал Боорт, — ще запазя това в тайна. Но обещанието си ще сдържа.
При тези думи кралицата се зарадвала неимоверно, защото веднага си помислила, че рицарят, готов да й се притече на помощ, за когото говори Боорт, не може да е друг освен Ланселот. Тогава Боорт се простил с кралицата и, последван от Хектор, се оттеглил в голямата стая, където двамата обикновено отсядали, когато пребивавали в Камелот.
На другия ден още от първия час дворецът бил изпълнен с благородници и рицари, очакващи с нетърпение пристигането на Мадор. Мнозина били силно притеснени за кралицата, защото мислели, че тя няма да намери рицар, който да се сражава в нейна защита.
Малко след първия час в двора пристигнал Мадор, съпроводен от голяма свита рицари, които до един били негови роднини. Той слязъл от коня и както бил в пълно бойно въоръжение с изключение на шлема, щита и копието, се качил в двореца. Мадор бил удивително едър мъж, отличаващ се с такава телесна мощ, с каквато едва ли можел да се похвали друг рицар в двора на крал Артур.
Още с явяването си пред краля той заявил, че е готов за битката, както вече го бил сторил преди това. В отговор кралят рекъл:
— Мадоре, спорът с кралицата трябва да бъде разрешен по такъв начин, че ако днес не се намери рицар, който да я защити, тя ще получи наказанието, което съдът й отреди. Затова остани тук и изчакай до началото на вечернята. Ако до този час не се яви никой, който да влезе в двубой заради нея, жалбата ти ще бъде разгледана и тя ще понесе обвинението.
Мадор отвърнал, че ще изчака дотогава, след което се настанил в залата, а около него насядали съпровождащите го роднини. Залата била изпълнена докрай, ала всички стоели смълчани и никой не проронвал нито дума. Цялото присъствие тръпнело в очакване дълго след първия час.
Малко преди третия час пристигнал Ланселот в пълно бойно въоръжение, но съвсем сам, несъпровождан нито от рицар, нито от оръженосец. Носел чисто бели доспехи и оръжия, единствено върху щита му имало наклонена червена ивица. Слязъл той от коня си, завързал го за един бряст, който растял наблизо, и окачил на ствола му своя щит. Сетне се качил в двореца, без обаче да снема шлема си, и в този си вид се изправил пред краля и неговите барони, които с изключение на Боорт и Хектор изобщо не го разпознали. Приближил се той към краля и заговорил на висок глас, така че всички да го чуят:
— Господарю, дойдох в твоя двор заради една необикновена новина, която чух да разнасят из цялата страна. Някой ми съобщи, че в днешния ден тук трябва да се яви рицар, които обвинява госпожа кралицата в предателство. Ако това е вярно, то аз не съм чувал за по-умоповреден рицар от този. Защото всички ние — и тукашни, и чуждоземци — знаем отлично, че на света няма друга толкова добродетелна дама колкото е кралицата. Именно заради нейните достойнства, в които съм напълно убеден, пристигам тук, готов да се изправя в нейна защита, ако все пак се намери такъв рицар, който да я обвини в предателство.