Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]

— Кажи ми, сеньор рицарю — попитал го Ланселот, — когато срещу госпожа кралицата бе отправено обвинението, за което говориш, нямаше ли нито един от храбреците на Кръглата маса?

— Как да нямаше? Напротив, мнозина от тях бяха там: всичките петима племенници на краля: месир Говен, Гахериет, тримата им братя… Също месир Ивен, синът на крал Уриен, Сагремор Щуравия и още много прочути рицари.

— И как стана така — зачудил се Ланселот, — че всички те позволиха кралицата да бъде унизена пред собствените им очи, без никой да стане и да я защити?

— Бога ми, нямаше нито един, който да се нагърби с такъв товар. И бяха прави, защото не искаха заради нея да нарушават закона: убедени бяха, че тя е убила рицаря. А както ми се струва, щяха да нарушат закона, ако бяха тръгнали съзнателно срещу доброто правосъдие.

— Мислиш ли, че Мадор ще се върне в двора, за да търси правосъдие за покойния си брат?

— Да, кълна се — отвърнал рицарят, — сигурен съм, че ще се върне на четиридесетия ден, за да доведе докрай обвинението, което е отправил. Както съм сигурен, че кралицата ще бъде опозорена, защото не ще намери толкова добър рицар, който ще дръзне да грабне оръжие, за да се обяви в нейна защита.

— Мисля, че ще се намери — рекъл Ланселот. — Инак, ако се окаже, че нито един от тях не е готов да влезе в битка, за да я защити, то това ще означава, че не е извлякла никаква полза от добрините, които е сторила на чуждестранните рицари. Аз пък ти казвам, че има такива рицари, които ще предпочетат да бъдат убити, отколкото да я изоставят в тази опасност. Но кажи ми, моля те, кога се пада четиридесетият ден!