![Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/3/smrtta-na-kral-artur-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Госпожо, в това, че ти липсват рицари, няма нищо учудващо, защото самата ти прогони най-добрия рицар на света. Затова не ще да е без причина, ако те е постигнало нещастие, след като изложи на смъртна опасност най-храбрия мъж на света. Твоята несполука може само да ме радва. По този начин ще разбереш каква загуба е да се лишиш от един благороден рицар. Ако той беше сега тук, нищо нямаше да го спре да влезе в битка с Мадор, дори и да бе наясно, че правото не е на негова страна. Но ти, слава Богу, се докара дотам, че не ще намериш кой да те защити, което ще рече, че си изложена на опасността да бъдеш напълно опозорена. Поне според мен.
— Боорте — промълвила кралицата, — дори всички останали да ми откажат своята помощ, ти няма да го сториш, поне в това съм сигурна.
— Госпожо — отвърнал Боорт, — пожелавам си Господ да се отвърне от мен, ако намериш помощник в мое лице! След като ми отне най-обичния човек, не бива да ти помагам за нищо на света, а точно обратното — да ти навредя колко се може повече.
— Какво? — извикала кралицата. — Как така съм ти го отнела?
— Да, отнела си го и сега аз не знам какво е станало с него. Откакто му съобщих за срещата ми с теб, нямам представа нито къде е отишъл, нито дали е жив или мъртъв.
Тогава кралицата се почувствала много нещастна, започнала горчиво да плаче и се унесла в нерадостни мисли, защото не знаела какво ще стане с нея. Когато си възвърнала дар слово, казала на себе си, но на достатъчно висок глас, за да бъде чута и от Боорт:
— Ах, Господи! Защо изобщо съм се родила, щом ще трябва да свърша живота си в такива мъки?
Боорт си тръгнал с чувството, че с този разговор добре е отмъстил на кралицата. Когато го видяла да напуска стаята и осъзнала, че няма да намери кой да я утеши и да се застъпи за нея, тя изпаднала в такава дълбока скръб, сякаш виждала пред себе си мъртъв най-любимия си човек, и промълвила на себе си:
— Мили обични приятелю, сега вече знам, че хората от рода на крал Бан са ме обичали само заради теб, защото ме изоставят, мислейки, че и ти си ме изоставил. Наистина ще имам голяма нужда от теб в ужасното състояние, в което се намирам.
Много страдала кралицата, ридаейки ден и нощ, и горестта й не намалявала, а дори от ден на ден нараствала. Кралят също изпитвал голяма мъка, защото не можел да намери рицар, който да излезе на бойното поле в двубой с Мадор, за да я защити. Всеки казвал, че няма да се набърква в тази работа, защото било общоизвестно, че кралицата носи вина, а правото е на страната на Мадор. Тогава кралят решил да поговори лично с монсеньор Говен, и му казал следното:
— Драги племеннико, моля те, в името на Господ Бог и на обичта ти към мен, да излезеш на двубой с Мадор, за да защитиш кралицата от обвиненията, които бяха отправени срещу нея.
Говен обаче му отвърнал:
— Господарю, готов съм да изпълня твоята воля, ако в качеството си на владетел ме увериш, че отправяш към мен добросъвестна молба, каквато е редно да отправиш към един добросъвестен рицар. Всички знаем, че кралицата уби рицаря, заради когото е обвинена пред твоя съд — това стана пред мен и пред очите на много други хора. Кажи ми как да я защитя по един почтен начин, защото ако това е възможно, аз съм готов да се сражавам за нея. Ако обаче не съм в състояние да го сторя, ти казвам, че дори да бе майка ми, пак нямаше да се бия. Защото все още не се е родил онзи, заради когото ще допусна да се опозоря.
Кралят така и не успял да разубеди нито монсеньор Говен, нито някой от останалите рицари в своя двор. Всички твърдо настоявали, че не искат да се опозоряват нито за краля, нито за някой друг. Затова и владетелят се чувствал много объркан и нещастен.
Вечерта преди уречения ден човек можел да види в двореца в Камелот най-високопоставените благородници от кралство Логрия. Те били надошли отвсякъде, за да видят какъв ще е изходът от произшествието, в което била замесена кралицата. Тогава кралят с голяма болка казал на кралицата:
— Сеньора, наистина не знам как да оценя случващото се с теб. Всички добри рицари от моя двор се отдръпнаха. Затова може да се каже, че утре ще бъдеш сполетяна от позорна и презряна смърт. Бих предпочел да изгубя всичките си земи, отколкото да се случи това, докато съм жив, защото не съм обичал никого повече от теб, а и все още те обичам.
При тези думи кралицата горчиво заплакала, кралят също я последвал. След като се наплакали на воля, кралят казал: