Дарът на змията [bg]

Всяка сутрин през следващите дни с Нико ходехме заедно до улица „Сребърна“ — аз, за да майсторя портата за каруци, Нико, за да се опита да вкара необходимите знания в заинатената глава на Мира. Ако времето беше хубаво, той идваше при мен в двора с хляб и сирене или с друга храна, която Инес ни бе подготвила за обяд.

— Тук учат децата на много странни неща — рече Нико. — Виж какво искат от нея да преписва.

Той ми подаде парче пергамент с танцуващи букви по него.

— Ох… ще стане по-бързо, ако го прочетеш на глас — промърморих аз.

Нико се вгледа в мен за миг.

— Сигурен ли си, че не искаш да почетеш малко с мен по-късно? — попита той. — Наистина е много полезно да умееш да четеш, а и не е нужно да казваме на някого.

— Аз мога да чета!

— Да, знам. Но ако никога не се упражняваш, ще забравиш.

— Нико, просто започни да четеш — рекох му аз. — Някой друг път ще ме превърнеш в чиновник.

— Ти? Чиновник? — Нико се разсмя. — Не мисля. Ти не си по писането.

— Прочети написаното на листа! — рекох му аз и изтупах няколко трохи от ризата си.

Той разгърна листа и зачете.

— Кой е владетелят на страната: Артос Драконис. Какъв е граф Артос: смел, мъдър и справедлив. Какво желае граф Артос: най-доброто за своите поданици. Какво желаят поданиците: да служат на граф Артос. Какви са тези, които отказват да служат на графа: врагове. Какво ще сполети враговете на графа: тежки наказания. Какви биват тези врагове: вътрешни и външни. Какво се случва с външните врагове: графът ще ги победи с ужас, меч и кръв. Какви са вътрешните врагове: предатели. Какво заслужават предателите: смърт.