Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

— „Не ще ли намеря тук един сърдечен мъж? Наистина, когато човек търси, той е ужасен от самотата си! Е, добре, братовчеде, кога ще бъде сватбата?“

— „В най-скоро време; аз вече говорих с нотариуса, с кюрето и с всички селяни!“ — отвърна Никола с жар.

— „Мислите ли, че наистина ще се ожените за Розета?“

— „Положително!“

И двамата играеха еднакво фалшиво, предвзето, изпадайки в комична тържественост. Макар че не искаше да се отклонява от работата си, Франсоаз несъзнателно следеше диалога. Направи една буквена грешка и я изтри с гняв.

Съвсем очевидно беше, че няма да може да работи сериозно, докато тия двамата кряскат до пресилване в антрето. Когато се готвеше да започне отново да пише, Никола̀ полуотвори вратата и каза:

— Не би ли желала да ни подаваш репликите?

Това предложение учуди Франсоаз; после я развесели. Следобедът й бе провален; ще работи довечера; и се съгласи през смях.

Алисия влезе със свитъка в ръка. Никола̀ обясни на двете жени сцената:

— Ти, Франсоаз, влизаш оттам. Да, ти си Розет, млечна сестра на Камила. Пердикан те е оплел, защото Камила му се е разсърдила. Но това е предизвикало ревността на Камила, тя нервничи.

— Знам сюжета — каза Франсоаз с усмивка.

— Ах, така ли? — каза той, като я погледна недоверчиво.

— Добре — каза Алисия. — Значи започваме? Ето, Франсоаз, вземи моя свитък!

Това обръщение на ти, което идваше след дълго мълчание, смути Франсоаз. Алисия й подаде една малка, зацапана, изпокъсана книжка и посочи средата на страницата с пръст, чийто нокът беше остър, розов и лакиран.