Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

— Едно пътуване до Съветския съюз не е непременно пътуване за осведомяване.

— Мисля, че да! — възрази Филип. — Не отиваш за удоволствие, а за да видиш как живее един народ при комунистически режим.

— Техният комунизъм значително е еволюирал…

— Така казват… така казват…

— Кога ще ви видим на сцената? — попита Карол Никола̀.

— Немного скоро! — забеляза Франсоаз.

— Ето че се лъжеш! — извика Никола̀ войнствено. — Става въпрос учениците на Клебер Бодри да излязат пред телевизията в предаването „Кракът на Етрие“.

— И ти ли си в състава?

— Не.

— Е, тогава?

Никола̀ посрамен, се намръщи.

— Какво е това предаване? — попита Дани.

— Касае се за серия от много къси пиеси със сюжета от историята на Франция, написани от млади автори и изпълнени от начинаещи актьори — отговори Никола̀.

Карол се върна в мечтите си, докато разговорът се водеше без нея. „Аз не обичам телевизията!“ беше казал Рихард на вечерята в „Максим“. — По силата на това, че всеки ден излъчва картини от цял свят, като краен резултат ще отнеме на хората влечението да разсъждават, да мечтаят, да фантазират… Акцентът му беше грапав. Лошо ли беше, че е германец? Не, разбира се! Трябваше да се забравят всички ужаси, които вестниците, книгите, киното се мъчеха периодически да припомнят на света, сякаш за да попречат на останалите живи да бъдат щастливи. Рихард е бил дете — като нея, — когато войната е избухнала. Никога не е носил военна униформа, нито се е занимавал с политика. Що се отнася до родителите му, те, изглежда, са били върли противници на Хитлер. Защо да не му вярва? Той говореше отлично френски; идваше често в Париж за сделки; дори си бе наел за една година ателие на остров Сен Луи при кея Бетюн. Кога ли ще го види пак? Абсурдно бе, че трябва да чака доброто разположение на Ксавие! Още повече че той заминава вдругиден за Румъния, където ще остане две седмици! Сред тия размисли тя долови един провлечен глас:

— Госпожо, масата е сложена.

Тя стана и хвана ръката на Франсоаз. Да не забрави да говори на Рози Корнай за тази замяна на апартаментите. Изведнъж преля от желание да бъде щедра, да разбира другите. Рихард се разхождаше в главата й. Биваше ли го в любовта? Германците имат славата, че са чувствени и брутални. Каква глупост! Ръцете му бяха толкова фини. Тя направи две крачки към трапезарията, полуобърна глава и с угоднически жест покани цялото семейство да я последва.