Приемане [bg]

Колкото можеше по-внимателно попита:

— Имаш ли нещо против да събудя Призрачната птица?

— Снощи й дадох успокоително.

— Какво си направила?

Отзвук от десетки разпити във вътрешния тероризъм, всички символи и знаци.

— Сега си най-добрият й приятел, така ли? Вярваш ли й? И знаеш ли изобщо какво имам предвид?

Вярваше й, че не е врагът. Вярваше й, че е човек. Искаше му се да каже: „Вярвам й, колкото на себе си“, но това нямаше да задоволи Грейс. Не и тази версия на Грейс.

— Какво е станало тук?

Контрол се чувстваше предаден, тъжен. Беше стигнал толкова далеч, но старата динамика — да изпушат по една цигара в двора на „Съдърн Рийч“ — се беше изпепелила.

Грейс потрепери, някакъв скрит стресор изплува на повърхността и отмина, сякаш едва сега се събуждаше от кошмар.

— Трябва да свикнеш — каза тя, забола поглед в рисунката си в земята. — Трябва да свикнеш, да разбереш, че всичко, което сме правили, не означава нищо. Че Централата ни е зарязала. Че новият ни директор ни е зарязал.

— Опитах се да…

Опитах се да остана, ти ми каза да се махам. Но Грейс определено не виждаше нещата по този начин. А сега бяха на края на света и тя си го изкарваше на него.

— Опитах се да хвърля вината върху теб — в началото, докато си изяснявах нещата. Наистина те обвинявах. Но какво си можела да сториш? Централата вероятно те е програмирала да правиш това, което те искат.

Върна се към тези ужасяващи мигове, наблъскани в паметта му, вклинени един в друг под странни ъгли. Изражението на лицето на Грейс в онзи екстремен момент, в който границата напредваше към „Съдърн Рийч“, претегляйки вероятността изобщо да не й е казал нищо. Да не е бил близо до нея, да не е слагал ръка върху нейната. Само да му се струва, че го е направил.

— Лицето ти, Контрол. Само ако можеше да си видиш физиономията — каза тя, сякаш говореха за реакцията му на парти-изненада. Стената на сградата се превръща в плът. Директорът се връща с вълна от зелена светлина. Тежестта й. Пръстите на лявата му ръка, стиснали фигурката на Чори в джоба на якето. Пусна я, извади ръката си, разтвори пръсти. Вгледа се в белите извити резки с розово по края.

— Какво се случи с хората в научния отдел?

— Решиха да се барикадират в сутерена. Само че мястото се променяше много бързо. Не останах дълго.

Казано съвсем небрежно, прекалено небрежно, предвид че говореше за изчезването на света, който и двамата познаваха. Не останах дълго. Едно изречение, прикриващо плеяда от ужаси. Контрол се съмняваше, че служителите на агенцията са имали избор, затворени зад тази неочаквана стена.