Приемане [bg]

От прозорците на площадката на разрушения фар светът изглеждаше различно, и не само защото Грейс отново бе тук. Откъм морето бе допълзяла тънка стена от мъгла, която скриваше гледката, и температурата беше паднала. Ако не се вдигнеше, вечерта щеше да им трябва огън. Неясни през мъглата и дърветата: призрачните останки на къщи, стени като разкривени плочи от плът, отпуснати върху друга, още по-гнила плът. Успоредно на морето — път, след него хълмове, покрити с гъста гора от борове и дъбове.

Нямаше врата в границата, която да води у дома.

Грейс беше унищожила двойника на директора.

Беше усетила как границата минава през и край нея.

— Сякаш ме виждаше. Бях гола. Бях смалена. До нищо.

Тя гледаше със свирепа преданост тънката, грижливо изпъната снимка на жената, която бе обичала в света.

Беше се оттеглила под строй с част от служителите на „Съдърн Рийч“, охраната и други във фара според предварителната заповед на директора — неизвестна за него заповед, която изникваше от миналото, за да намери потвърждение. Във фара някои от войниците бяха започнали да се променят, без да могат да го понесат. Някои бяха поели към тунела и повече никой не ги бе видял. Други бяха започнали да говорят за големи сенки, приближаващи откъм морето. Схизма между фракциите, включително спор с граничния командир, влошили положението им.

— Никой от тях не оцеля, поне така мисля. Никой от тях не знаеше как да оцелее.

Но тя продължаваше да говори с недомлъвки за действията си във фара и оттеглянето си на острова.

— Направих, каквото трябваше. Това е в миналото. Помирих се с него. Не спя много.

Объркано. В миналото? Та то току-що се бе случило.

Беше запазил някаква надежда, някаква заблуда за последни съмнения, за закоравяла съпротива, за обща кауза в борбата с врага. Но това се оказа болна фантазия, жалко отрицание. Със „Съдърн Рийч“ беше свършено, дори да се крият в научния отдел още век, да се превърнат в подземни семена на бледи пещерни хора, живеещи в страх, чиито деца слушат предупредителни приказки за света на прецаканата повърхност, който ги чака горе.

— Преминала си експедиционно обучение?

Предположение, но неслучайно, предвид запасите.

— Наричахме го основен пакет за защита. Директорът го измисли за ръководителите на отдели и управлението.

Защото бе ценила високо сигурността им, защото се бе надявала главата на отдела да оцелее след апокалипсиса. Беше готов да се обзаложи, че „основният пакет за защита“ е важал само за Синтия и Грейс. Никога не го бе споделила с него.