И пета ще умре [bg]

Автор: Баркер Джей Ди
Серия: У4М #2
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: ПЛЕЯДА
ISBN: 978-954-409-405-8
Переводчик: Елена Павлова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «И пета ще умре [bg]». Краткое содержание книги:

Трупът на млада жена е открит в замръзналото езеро в Джаксън Парк. Полицията бързо я идентифицира — Ела Рейнолдс, изчезнала преди три седмици. Как се е озовала там? Та нали езерото е заледено от месеци? А още по-озадачаващи са две открития: първо, Ела се е удавила в солена вода, второ — тя е с дрехите на момиче, изчезнало преди по-малко от два дни. Докато колегите му от чикагската полиция се опитват да разгадаят мистерията, Портър тайно продължава издирването на У4М (убиецът „Четирите маймуни“). Щом федералните научават за „подмолната му дейност“, временно го отстраняват и разследването е поверено на партньорите му Клеър и Наш. Портър е обсебен от желанието да залови Бишъп, ала разполага само с една неясна фотография. Снимка, която го отвежда от Чикаго в Ню Орлиънс… и в свят, по-жесток, отколкото си е представял. Много скоро той разбира, че единственото по-страшно от ума на сериен убиец е умът на жената, която го е родила… Невъзможно е да играеш ролята на Бог, без да опознаеш Сатаната. Информация за автора Джонатан Баркър, чиито творби са сравнявани с романите на Стивън Кинг, Дийн Кунц и Томас Харис, напълно заслужено е награден с „Брам Стокър“ за изключително успешен дебютен роман. Книгите му вече са издадени в много страни, а правата за заснемането им — откупени от филмови и телевизионни компании.

Перейти на страницу:

— Ако не беше избягала, дори нямаше да я обвинят. Не и за такова нарушение — съгласи се Портър. — Има сходство с начина на смъртта на Джейкъб Китнър. Не забравяй, Бишъп му беше платил да излезе сред колите. Не вярвам в съвпадения.

— Аз също — отвърна Пул. — Дай ми една секунда… — той извади обвинителния акт на Либи Макинли на лаптопа си и прегледа и него. — Според съдебните документи тя е била съдена през март 2007 г. и през юли 2007 г. е счетена за виновна в убийството на Франклин Кърби, когото е прегазила. Осъдена е на десет години, от тях е излежала седем и няколко месеца. Била е освободена за добро поведение преди шест седмици.

— Какво беше името на жертвата?

— Франклин Кърби. Защо? Познаваш ли го?

Портър отново млъкна.

— Портър. Ако името значи нещо за теб, трябва да ми кажеш! — настоя Пул.

— Трябва да я провериш. Кажи после какво си открил.

— Защо? — попита Пул, но детективът вече беше затворил.

Портър

Ден втори, 13:04 ч.

В другия край на града Портър стоеше пред пощенската си кутия във фоайето на жилищния блок, с мобилния телефон в едната ръка и „Ти Ви Гайд“ в другата. Взираше се в пода и в снимката, изпаднала от списанието, когато го измъкна от претъпканата си пощенска кутия.

Коленичи и се наведе над нея.

Снимката беше десет на петнайсет сантиметра, черно-бяла, на матова хартия. На нея се виждаше жена в затворнически гащеризон, която минава по тунел между телени огради на открито, с един пазач отпред и друг зад гърба. Ръцете й бяха оковани отзад, а главата — сведена надолу, лицето й почти не се виждаше. Снимката беше правена отдалеч, зърниста и май подобрявана със софтуер над възможностите на оригиналния обектив. Портър различи на стената зад жената написано с печатни букви

ОКРЪЖЕН ЗАТВОР НЮ ОРЛИЪНС

Портър пусна „Ти Ви Гайд“ на пода до нея, вдигна снимката с облечената си в ръкавица ръка и я обърна. На задната страна откри кратко изречение, написано с черно мастило.

Май я намерих.

Б.

Мъжът с черната плетена шапка

Ден втори, 13:14 ч.

— Тя видя ли нещо? — попита гласът по телефона.

Мъжът с черната плетена шапка притисна слушалката към ухото си.

— Не, нищо не видя.

Седеше зад малко бюро, направено от талашит и черна пластмаса, плотът му — отрупан с хартия, цветни маркери и рисунки. Толкова много рисунки! Бюрото беше под прозорец и гледаше улицата. Отвън съседът му си разхождаше кучето, малко бяло куче лхаса апсо, облечено в пуловер в червено и зелено. Кучето вдигна задното си краче и се изпишка снега. Мъжът с черната плетена шапка гледаше как жълтото петно расте — петното, оцапало двора му. Съседът му живееше на три метра разстояние, но всеки ден водеше тук кучето си да пикае. То си свърши работата, подраска по ръба на тротоара с късите си задни крачета, след това задърпа стопанина си към тяхната къща.

Раната на главата го сърбеше и мъжът с плетената шапка я почеса, от което ръбът се размести под пръстите му и се плъзна настрани по плешивата му глава.

— Следващата ще види — обеща гласът от другата страна на слушалката. — Тя ще е.

— Надявам се.

— Сложи ли я там, където ти казах?

— Да.

— Някой видя ли те?

— Никой вече не ме вижда.

— Видя ли те някой? — повтори гласът.

— Не.

— Хубаво.

— Аха.

Мъжът вдигна зелен маркер и започна да оцветява една от рисунките на бюрото си. Ръката му се разтрепери, мастилото излезе от границите и той захвърли маркера през стаята.

Чу въздишка в телефона. Мъжът зад гласа успяваше да го види някак си — винаги успяваше.

— Рано или късно всички проглеждат. Просто е въпрос на време…

Отново говореше за момичетата.

На мъжа с черната плетена шапка те му липсваха. Без тях къщата му се струваше толкова празна. Взе червен маркер, поднесе го към рисунката и загледа как ръката му се разтреперва. Остави го и треперенето спря. Изпъна пръсти, сви ги в юмрук, пак ги изпъна. Движението му изглеждаше добре и се усещаше нормално. Спря. Ръката му не трепереше. Вдигна Маркера. Още не трепереше. Допря маркера до хартията. Не трепереше. Започна да оцветява. Малките щрихи, които правеше, се удължиха, станаха по-широки, маркерът доби своя собствена воля, дращеше, а ръката се разтрепери. Мъжът натисна по-силно, но това не помогна. Мастилото излезе от очертанията. Червеното мастило се разстла над зеленото, което бе опитал преди малко, и цветът се превърна в тинесто кафяво. Очертанията на рисунката изчезваха под тези неволни драсканици, образът постепенно умираше под ръката му.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?