И пета ще умре [bg]

Пул кимна.

— Искал си да разгледаш данните от нов ъгъл, вече не търсиш мъжа зад уликите, а ги използваш да се опиташ да откриеш какъв е бил, къде би завел Емъри.

— Аха. Понякога, когато се съсредоточиш по този начин, нещо те изненадва непредвидено. Понякога не го забелязваш първите няколко пъти. Случаят се превърна по-скоро в търсене на изчезнало момиче… — продължи Портър. — И докато преглеждахме информацията, Бишъп я оценяваше. И, кълна се в Бога, сега, като си го припомням, малкият гадняр се държеше така, все едно всичко това е ново за него. Взираше се в дъските не просто със сериозно изражение, а направо се виждаха въртящите се в главата му зъбни колелца, виждах го да мисли през уликите, да свързва точките, да напасва нещата, да ражда теории. Преигравал съм ситуацията наум много пъти, но нито веднъж той не направи нещо, с което да ни намекне, че всъщност е убиецът в този случай. Изигра ролята на криминалиста Пол Уотсън толкова добре, че май дори самият той забрави кой е изглеждаше сякаш той иска да хване У4М, колкото и аз самият. Знам, вероятно смяташ, че си измислям оправдания, че съм бил немарлив, че някой е трябвало да прозре дегизировката, но изпълнението на Уотсън беше безупречно. Не просто носеше маска, а се беше превърнал в маската…

— Той е социопат — заяви Пул. — В този момент наистина е бил Пол Уотсън. Хората като него, когато не играят някаква роля, са като празни платна, празни съдове. Могат да пуснат в това пространство нова самоличност и тя поема контрола, запълва празнотата. Виждал съм го и при други като него. При някои самоличността се изявява изцяло, а при други някак съжителстват всички заедно, осъзнават присъствието си.

— Е, както казах, в този момент той беше Пол Уотсън и изглеждаше сякаш иска да хване убиеца. Докато преглеждахме информацията и обсъждахме историята на всяка жертва, той се спря на Макинли. Специално изтъкна, че тя е единствената блондинка. По това време просто ми се стори като коментар на новак. Така де, очевидно всички знаехме, че само тя е руса, а се бяхме взирали в тези снимки вече пет години. Но той се застоя на нея, макар и само за миг повече. Подминах коментара му като лаишки, но сега… Сега си преиграваш сцената и знаеш, че си бил в една стая с У4М, а той се е спрял на Барбара Макинли — обобщи Пул.

— Да.

— Не е кой знае какво.

— Мисля, че го казах вече няколко пъти. Нищо конкретно, само предчувствие. Пък и помисли за самото престъпление. Сестрата на Макинли блъснала пешеходец и избягала, било е нещастен случай… При другите жертви Бишъп се развихря, ръководен от факта, че някой техен роднина е извършил преднамерено престъпление. Нещо премислено, планирано и режисирано. Случайно блъснат минувач не пасва.

Пул погледна пак към папката.

— Според доклада от ареста тя е ударила пешеходец, който пресичал улицата на червено. Излязъл сред колите право пред нейната.