![Южен кръст [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/5/yuzhen-krst-bg-download.jpg)
Южен кръст [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Анди Бразил #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-675-5
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Южен кръст [bg]». Краткое содержание книги:
Смоук заповяда на Сик, Бийпър, Дог и Дивинити да държат Уийд под око, за да е сигурно, че няма да отиде някъде другаде и по този начин да провали плановете им за нощта.
Така че Щуките потеглиха с колата на Дог — понтиак леман, производство 69-а година, и започнаха да обикалят „Уест Кари“, търсейки безуспешно пияното копеленце.
— Жадна съм — заяви Дивинити.
— И аз — провикна се Бийпър.
— Хайде, Дог, направи твоя номер! — нареди Дивинити.
Дог не искаше да го третират като куче, което прави номера. Но никога не изразяваше мнението си. Просто действаше по инерция и се подчиняваше.
— Какво да е този път?
— Чакай да реша — замисли се Дивинити. — Нещо ледено. Например ледена „Майкълоб“. Писна ми от Будвайзер и всички други глупости, които имат един и същ гаден вкус. Освен това като пиеш нещо ледено, ти става леко на главата.
Тя се мислеше за много забавна и обичаше да се смее на остроумията си. Дог спря пред един супермаркет и с фалшивата си карта за самоличност купи шест бири „Майкълоб“, докато Бийпър и Сик създаваха изкуствена суматоха в магазина, като Бийпър се преструваше, че се подхлъзва на пода, а Сик му помагаше да се изправи. В това време Дивинити обикаляше покрай рафтовете с по-дребни стоки и пъхаше всичко, което харесаше, в голямата си платнена чанта.
— Като го намерим, ще се позабавляваме — каза Дог, който се бе сетил за Уийд, докато потегляха от паркинга. — Тоя никак не ми харесва.
— Защото може да рисува, бебче, а ти нищо не можеш да правиш — каза Дивинити.
Дог усети как се озлобява.
— Трябва да понаучи това-онова за живота — продължи той. — Да се научи на уважение.
— Ти пробвай да го учиш на уважение и Смоук ще ти съдере задника и ще го даде на някой питбул — предупреди го Дивинити, докато отпиваше от бирата.
— Майната му на Смоук! — Дог зави по улица „Уест Кари“. — Хич не ме е страх от него.
Това не бе вярно. Дог не бе Дог до предната Коледа, когато тъкмо бе навършил петнайсет. Търсеше да си купи малко крек и бе попаднал на Дивинити и Смоук в един търговски център. Смоук продаде на Дог две дози, после извади пистолет, прибра си крека обратно и не върна парите на Дог.
— Хей, дай си ми парите, щом няма да ми дадеш дрогата — запротестира Дог.
— Само ако си ги изработиш — отвърна му Смоук.
Смоук накара Дог да заплаши една жена с пистолет и да я обере. Дог се върна с четирийсет и седем долара и ги даде на Смоук. Тогава той му каза нещо, което Дог никога нямаше да забрави.
— Сега си мой. Моя собственост. — Прицели се с глока си между очите на Дог. — Сега си мой роб. Знаеш ли защо?
Дог отвърна, че не знае.
— Защото си адски тъп. Грам мозък нямаш в главата си. Толкова си тъп, че дойде тук да купуваш крек и ограби една бедна стара жена, сигурно си я изплашил до смърт, нищо чудно да е получила удар. Ако умре, ще си извършил убийство. А аз мога да кажа това на ченгетата.
— Не можеш. — Дог бе напълно объркан. — Не можеш да го направиш.
Смоук се разсмя, а Дог и Дивинити побързаха да направят същото. Дог получи прякора си и стана Щука. Започна да бяга от училище толкова често, че постоянно го наказваха с временно изключване, което му позволяваше да продължава да отсъства и което бе много объркващо за него. Всичко бе толкова оплетено, че когато Дог започнеше да задава въпроси и да повтаря, че не е искал да ограбва никого, че не е искал да разбива коли или да влиза с взлом в ресторанти, Смоук ставаше зъл.
Той знаеше как да нарани Дог и да го сплаши веднъж завинаги. Смоук не би се поколебал да убие. Дог го бе виждал как нарочно прегазва с колата си разни животни, котки или кученца, застанали на тротоара или встрани от пътя. Смоук дори се хвалеше, че е убил човек в Северна Каролина, където бе живял по-рано.