Южен кръст [bg]

Уийд си проправи път в мижавата светлина на свещите и внимателно прекрачи рамката на стъклената врата. Свали ризата и дънките. Навън бе доста захладняло и той се разтрепери неудържимо, докато изливаше няколко кофи вода върху себе си, облечен само с подгизнали боксерки и маратонки „Найк“, които започнаха да жвакат.

— Ще ми дадеш ли нещо да облека? — попита Уийд Смоук, който пак се наливаше с водка.

— Защо? И така си екстра.

— Не мога да отида никъде в този вид — умоляваше Уийд. — О, боже, главата ме цепи ужасно. Гади ми се адски и умирам от студ.

Смоук му подаде нова чаша с водка. Уийд само я изгледа.

— Изпий я, ще ти стане по-добре.

Смоук се пъхна зад касите с алкохол и се върна с чифт сгънати дънки „Гоча“ черна тениска, фланела с цветовете и емблемата на „Чикаго Булс“, яке и шапка.

— Ето ти униформата — обяви той.

За момент Уийд се почувства щастлив и забрави, че главата му пулсира до пръсване. Докато обличаше върху мокрите си гащета широките дънки, тениската и пуловера, се почувства важен. Не искаше да пие никаква водка повече, но Смоук го накара да изпразни чашката.

Уийд почти не осъзнаваше какво става около него, докато вървеше и се препъваше след Смоук през гората. Когато стигнаха до порно магазина, двамата изчакаха, скрити зад колите, докато теренът остана чист, после скочиха в ескорта и бързо потеглиха. Уийд започваше да се успокоява, че нещата не са толкова зле, когато Смоук спря на ъгъла на една тъмна уличка, някъде в Уестоувър Хилс. Той се протегна назад и издърпа две тъмносини калъфки за възглавници. Едната беше празна, а в другата имаше разни неща, които тракаха от допира едно в друго.

— Слизай и дръж шибаната си уста затворена! — нареди Смоук. — Да не си гъкнал.

Уийд едва дишаше, докато стигна след Смоук по улица „Кларънс“ до една обикновена бяла къща, заобиколена от ограда, която се полюляваше напред-назад с неравномерно подредените си дъски. Червената веранда се клатеше като лодка, движена от силен вятър, а големият пристроен гараж бе напълно несъразмерен спрямо къщата. Отпред бе паркиран стар шевролет кавалиър, в няколко стаи на къщата светеше, а едно куче лаеше в колибката си.

— Прави същото като мен — прошепна Смоук.

— Ами кучето?

— Млък!

Смоук огледа празната улица, наведе се ниско към земята и се втурна през двора, криейки се зад дърветата, и накрая се шмугна зад ъгъла на гаража. Уийд бе точно по петите му и сърцето му се разтуптя още по-силно, когато Смоук бръкна в едната калъфка и извади един куп дистанционни. Започна да ги опитва едно след друго.

— По дяволите! — изруга той, когато нищо не стана.

На осмия опит усилията му бяха възнаградени. Закупената от „Сиърс“ гаражна врата бавно започна да се повдига, скърцайки неприятно. В къщата не светнаха нови лампи, кучето продължи да лае. Уийд понечи да избяга, но Смоук сякаш усети това и го сграбчи за яката.