Произход на политическия ред [bg]

На трето място, властта на държавата е обусловена териториално, а не родово. Затова по времето на меровингите Франция всъщност не е държава, тъй като е управлявана от крал на франките, а не от крал на Франция. Поради това че членството в държавата не зависи от родство, тя може да се разрасне много повече от едно племе.

На четвърто място, държавите са далеч по – йерархически и неравнопоставени от племенните общества, а владетелят и неговият административен персонал често се обособяват от останалата част от обществото. В някои случаи те стават наследствен елит. Макар че не са непознати и в племенните общества, робството и крепостничеството достигат огромни размери под покровителството на държавата.

И накрая държавите са легитимирани от много по–сложни форми на религиозни убеждения, с обособена свещеническа класа като техен блюстител. Понякога тази свещеническа класа завзема директно властта, като в този случай държавата е теокрация; понякога тя се контролира от светския владетел, като в този случай се нарича цезаропапизъм; а понякога се съвместява със светското управление под някаква форма на споделена власт.

С възникването на държавата се оттегляме от фазата на родствените връзки и навлизаме в сферата на същинското политическо развитие. В следващите няколко глави ще проследим детайлно как Китай, Индия, мюсюлманският свят и Европа осъществяват прехода от родствените връзки и трибализма към по – неперсонални държавни институции. С възникването на държавата родствените връзки се превръщат в препятствие за политическото развитие, тъй като заплашват да върнат политическите отношения към по–ограничените лични взаимоотношения в племенните общества. Затова създаването на държава не е достатъчно само по себе си; тя трябва да избегне възстановяването на трибализма или това, което наричам репатримониализация.