Произход на политическия ред [bg]

Рехавата децентрализирана система на организация можела да бъде източник както на сила, така и на слабост за племенните общества. Тяхната организация в мрежа можела на моменти да генерира огромна ударна мощ. Ако разполагали с коне, племената на пастирите номади били в състояние да изминат огромни разстояния и да завладеят обширни територии. Пример за това са алмохадите – берберски племена, дошли от нищото, за да завладеят цяла Северна Африка и Ал–Андалус[38] в Южна Испания през XII в. Никой не можел да се противопостави на монголите, които от убежищата си във вътрешна Азия успели да завладеят Централна Азия и голяма част от Близкия изток, Русия, части от Източна Европа, Северна Индия и цял Китай за малко повече от един век. Но липсата на постоянно ръководство, слабата връзка между сегментите, както и липсата на ясни правила за право на наследяване обричат племенните общества на дългосрочна слабост и постепенен разпад. Без постоянен политически орган на властта и административен капацитет те не могли да управляват завладените територии, а били зависими от уседналите общества за изпълнение на административните функции. Почти всички завоевателни племенни общества – или поне тези, които не еволюирали бързо в общества на държавно ниво – се разпадат в рамките на едно – две поколения, докато братя, братовчеди и внуци водели битки за наследството на лидера основател.

Когато обществата на държавно ниво заемат мястото на обществата на племенно ниво, Трибализмът не изчезва напълно. В Китай, Индия, Близкия изток, както и в предколумбова Америка държавните институции са само пластове върху племенните институции и съществуват в неловко равновесие с тях през дълги периоди от време. Една от големите грешки на ранната теория на модернизацията освен грешката, че политиката, икономиката и културата трябва да се съгласуват помежду си, е да се мисли, че преходите между историческите „етапи" са окончателни и необратими. Единственото място на света, където Трибализмът напълно е изместен от по – съзнателни и индивидуалистични форми на социални взаимоотношения, е Европа, където християнството изиграва решаваща роля за подкопаване на роднинството като основа за социална сплотеност. Тъй като повечето ранни теоретици на модернизацията са европейци, те приемат за даденост, че и други части на света би трябвало да претърпят подобно отдалечаване от роднинството като част от процеса на модернизация. Но грешат. Независимо че Китай е първата цивилизация, създала модерната държава, той така и не успява да превъзмогне властта на роднинството на социално и културно ниво. Поради което голяма част от неговата последваща 2000–годишна политическа история е свързана с опити да се възпрепятства едно ново утвърждаване на родствените структури в държавната администрация. В Индия роднинството влиза във взаимодействие с религията и се трансформира в кастова система, която и до ден днешен се оказва много по–силна от всякаква държавност по отношение на същността на индийското общество. От меланезийския уанток до арабското племе и от тайванското родово общество до боливийските айлу сложните родствени структури остават основен фактор в социалния живот на много народи в съвременния свят и оказват сериозно влияние при тяхното взаимодействие със съвременните политически институции.