Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
— След десет минути трябва да заведа Бетани до беседката за началото на шоуто.
— Ние ще се погрижим — обяви Ема. — Вие двамата вървете.
Това беше заговор. Жан-Люк я хвана за лакътя и я поведе към тъмния край на парка.
Без тълпата от хора и парковите лампи, въздухът се усещаше малко по-студен. Шумът от тълпата отстъпи място на бръмченето на скакалците.
Тя прибра няколко измъкнали се къдрици зад ухото си.
— Има пейка накрая на пътеката с изглед към реката.
— Виждам я, но е заета.
— Така ли? — Хедър присви очи, но все още не можеше да различи пейката. Може би трябваше да отиде на очен преглед. — Имаш много добро зрение.
— Да — той я поведе от пътеката и двамата тръгнаха между две редици от орехови дървета. — Разбирам, че си притеснена за безопасността на дъщеря си, когато е с баща си.
— Така е. Това е нетипично за Коуди. Той винаги е бил толкова… нормален. Имам предвид по един напълно предсказуем и дори скучен начин. Винаги има план от десет стъпки за всичко и никога не се отклонява от навиците си.
— Десет стъпки? — Жан-Люк звучеше развеселен. — Какво става, ако нещо може да бъде свършено в девет стъпки?
— Тогава светът ще свърши — засмя се Хедър. — Сериозно, той си има десет стъпки, с които полира обувките си. Десет стъпки, с които чисти риба и десет за поддържането на двора. Единственото изключение е правенето на любов.
Упс. Тя трепна. Това не трябваше да го казва. Прекалено лесно беше да се разговаря с Жан-Люк.
— Но разбира се. Това изисква много повече от десет стъпки.
Тя трепна отново. По-добре да си държи устата затворена.
— Колко стъпки му отнемаше?
Хедър се огледа наоколо, макар да не можеше да види много.
— Изглежда, че ще имаме добра реколта на орехи тази година.
Той спря. Ръката му стисна лакътя й и я накара също да спре.
— С колко стъпки прави любов?
Тя въздъхна.
— Три и бих предпочела да не го коментирам.
— Три! Как е възможно това?
Младата жена стисна зъби.
— Разведох се с него, нали знаеш?
— Това не е правене на любов — гласът на Жан-Люк се изпълни с гняв. — Това е… отвратително.
Тя отстъпи назад.
— Вече приключи. Не позволявай да те тормози.
— Но той очевидно не е имал никакво желание да ти достави удоволствие, а това е най-важната причина да се прави любов. Един мъж не може да бъде задоволен, ако неговата жена не е…
Хедър отмести косата от врата си. Температурата сигурно се беше покачила с поне десет градуса.
— Правенето на любов трябва да отнема стотици стъпки — обяви Жан-Люк. — Дори една целувка ще отнеме поне десет стъпки.
Хедър изсумтя.
— Не мисля така. Устните се срещат, после се разделят. Това са само две стъпки.
— Без език?
— Оу, вярно, ти си французин! Добре, устните се срещат, вкарва се езикът, устните се разделят — три стъпки.
Той въздъхна.
— Ти никога не си била целувана истински.
— Моля? Целувам от цели дванадесет години.
— А аз от много по-дълго.
Тя кръстоса ръце.
— Да, предположих!
Той пристъпи към нея.
— Десет стъпки за подобаваща целувка.
— А за неподобаваща?
Тя изстена вътрешно. Ставаше нагла. Сега вече си търсеше белята.
Бялото на зъбите му светна в тъмнината, когато се усмихна.
— Има само един начин да разберем. — Той пусна бастуна си на земята и се приближи към нея. — Ще се наложи да тестваме.
Глава 11
Жан-Люк беше възхитен от развитието на разговора. От минутата, в която забеляза Хедър тази вечер, искаше да я докосне. Дългите й голи крака го измъчваха. Розовата й кожа, зачервена от кръв, изпълваше вампирските му нервни клетки с оживление.
Mon Dieu, но изглежда всеки мъж в този град я желаеше. И как би могло да е другояче? Късите й панталонки обгръщаха най-сладкото дупе. Тениската й прилепваше към заоблените й гърди, преди да се спусне към кръста й. Искаше да разкъса дрехите й със зъби.
Но засега щеше да се задоволи с една целувка.
Ема го беше порицала телепатично, задето бе накарал Хедър да се тревожи и настояваше да й обясни поведението на Коуди. Имаше намерение да го направи, но нямаше ни най-малка представа как да й обясни хипнотизиращия транс, който използва върху бившия й съпруг, без да повдигне много нежелани въпроси. Ала целувките — можеше да се справи с този вид успокоение. И десетте стъпки щяха да са лесни.