Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
— Ах, вярно. Сега е август. Винаги ли е толкова горещо в Тексас?
— През лятото да. А то продължава около 8 месеца.
Хедър изстена вътрешно, когато забеляза Били да идва към тях. Беше с униформата си и с обичайната клечка за зъби в уста.
Той спря пред тях и възнагради Жан-Люк с презрителен поглед.
— Хедър, искам да говоря с теб насаме.
— Защо? Нищо лошо не съм направила.
Били се намръщи.
— Искаш да говорим за бившия ти съпруг пред този чужденец ли?
Хедър трепна, припомняйки си странното държане на бившия си предната нощ.
— Какво е направил Коуди?
— Трябваше да го заключа снощи. Пелтечеше като идиот, настоявайки, че е хлебарка. Тази сутрин беше добре и го пуснахме. Твърди, че не помни нищо.
Хедър кимна. Сърцето й се сви. Как би могла да остави Бетани сама с него?
— Благодаря ти, че ме уведоми.
Били хвърли клечката за зъби на земята.
— Предполагам, че бракът с теб го е подлудил.
Оу. Хедър едва успя да усети болката, преди да осъзнае, че може би ще има по-сериозен проблем.
Жан-Люк беше застанал пред нея и ръцете му стискаха силно бастуна. Гласът му беше тих, но смъртоносен.
— Не смей да обиждаш честта на тази жена!
Били подпъхна палци в колана си близо до кобура.
— Заплашваш човек на закона, а?
— Това е достатъчно! — Хедър се промъкна покрай Жан-Люк и изгледа гневно стария си познайник. — Знаеш ли, че Саша беше в града? Снощи беше вкъщи. Колко жалко, че я изпусна.
Лицето на Били пребледня.
— Тя е тук? Саша се е върнала?
На Хедър й се искаше да му избие зъбите.
— Този следобед замина за Сан Антонио, но ще се върне. Ще участва в благотворителното шоу в магазина на Жан след две седмици.
Били кимна.
— Страхотно, ще бъда там.
— Извини ни.
Хедър дръпна ръката на Жан-Люк, за да тръгват. Тя се запъти към пейката, където ги чакаха Фиделия и Бетани. Ема се беше присъединила към тях и Бетани й говореше, без да спира.
— Ядосана си на шерифа и то не само заради обидата — прошепна Жан-Люк.
— Дълга история — измърмори Хедър.
Той спря.
— Харесвам историите ти.
Тя погледна в небесносините му очи и гневът й се изпари.
— Това е стара рана. Не би трябвало да позволявам да ме тормози.
— Ти сама го каза. Емоционалните рани отнемат повече време, за да зараснат.
Той всъщност помнеше нещата, които тя бе казала. Невероятно!
— Майка ми искаше да скъсам с Били, тъй като щеше да става полицай. Когато го направих, той ми каза, че се е въртял покрай мен само за да е близо до Саша.
— Копеле. — Жан-Люк се обърна и изгледа гневно отдалечаващата се фигура на шерифа. — Все пак подозирам, че се интересува повече от теб, отколкото предполагаш. Очевидно изпада в гняв, когато те види с мен.
— Може би, но аз съм винаги вторият избор. Ако смята, че Саша е свободна, забравя за мен. — Хедър поведе Жан-Люк към дъщеря си.
Бетани беше по средата на историята си, обяснявайки как се е сдобила с новата си играчка.
— Това е бебето мече, но всъщност исках голямата жълта мечка. Леля Фи каза, че е нагласено и никой не може да я спечели.
— Точно така, миличка — кимна Фиделия. — Майка ти даде най-доброто от себе си.
Хедър въздъхна и подаде захарния памук на дъщеря си.
— Заповядай, миличка.
— Вкусно! — усмихна се Бетани и започна да тъпче розовия памук в устата си.
Хедър реши, че й е простено за големия провал с мечката.
— Благодаря ти, че дойде, Ема.
— Радвам се, че мога да помогна. — Тя погледна към Жан-Люк. — Имаше ли проблем с шерифа?
Той премести тежестта си.
— Ъм… има… проблем с насекомите.
Ема повдигна вежда.
— Хлебарката ли?
— Толкова се притеснявам за това — Хедър кимна с глава към Бетани. — Не знам дали вече ще е безопасно за нея да остане насаме с него.
— Сигурна съм, че всичко ще бъде наред. — Ема отправи многозначителен поглед към Жан-Люк. — Може би ти ще успееш да я успокоиш?
Той знаеше ли нещо? Хедър местеше погледа си ту към единия, ту към другия. Имаше нещо неизказано между двамата. Жан-Люк потърка чело.
— Хедър, може ли да поговорим насаме.
— Страхотна идея! — Фиделия посочи към реката. — Защо двамата не се разходите. Ние ще си бъдем добре тук.
Старата жена намигна на Хедър, която я погледна заплашително в отговор. Можеше ли да бъде по-очевидна?