Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
Стигна до Уиндсплитър и го възседна.
Хората говореха помежду си, а часовоите се опитваха да въведат ред. „Защо нападна психлосите?“ „Те го нападнаха.“ „Защо се сбиха?“ „Внимавайте, идва минна кола и мотокар, отдръпнете се.“ „Кой ще помогне да качим телата?“ „Защо му позволиха да влезе вътре?“ „Как стана така, че го нападнаха?“ „Чувал съм, че тези психлоси…“ „Но аз видях, той се държеше много добре, а те го нападнаха. Защо трябваше да правят това?“
Джони нямаше нито превръзка, нито кожа, с която да спре кръвта, капеща по ловната му риза. Някакъв механик му хвърли парцал и той го притисна до бузата си.
„Тези нали бяха опитомени психлоси! Защо го нападнаха?“ — продължаваха да се чуват реплики от тълпата.
На Джони му се искаше да знае защо. Какво беше казал? Изведнъж му хрумна нещо. Той извика:
— Някой успя ли да запише разговора? Сигурно всичко се е чувало през дупката на вратата.
Откак Джони бе слязал от самолета, около петнайсет пиктофони записваха всичко на дискове. Един Арджил се втурна, размахвайки в ръка един такъв пиктофон.
— Някой може ли да ми направи копие от записа? — попита Джони. — Трябва да разбера какво точно ги накара да постъпят така.
О, да, сър, веднага! И още преди Джони да слезе от Уиндсплитър и да се качи в самолета, беше му връчен диск със записа. Искаше внимателно да го проучи.
— Махни — каза му Робърт Лисицата.
Джони махна. Тълпата бе впила поглед в него, някои лица бяха бледи като платно, а едно черно лице леко бе посивяло.
— Моля ви, отстъпете — намесиха се часовите. — Освободете място, моля.
Същата вечер в базата, точно след вечеря, полковник Иван влезе с един Координатор. Координаторът каза:
— Искам да ти кажа, че живееш твърде опасно.
Сигурно имаше и друго, но Джони го прекъсна.
— Кажи му, че по душа сигурно съм косак!
Руснаците се смяха от сърце на това и дни наред думите не слизаха от устите им.
Първият му ден навън се бе оказал доста ЕНЕРГИЧЕН.
Случилото се бе разчуло. След три дни той получи поверително писмо от Съвета. Тогава не му отдаде особено значение, тъй като не бе много чувствителен на тази тема.
По-късно щеше да оцени този момент като повратна точка и щеше да се укорява, че не е осъзнал цялата му злокобност.
Писмото бе кратко, добре обмислено, много учтиво и прието с мнозинство. Ето какво гласеше:
„По силата на резолюция на Съвета, в интерес на личната безопасност и с оглед да се избягнат бъдещи неприятности, съзнавайки ценността му за Държавата, постановява се Джони Гудбой Тайлър да не посещава повече лагера, докато забраната не бъде отменена от упълномощените власти.
Подложено на гласуване и прието.