Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
Братята бяха спрели работа и седяха неподвижно, вперили поглед в него. Не бяха враждебни, но не го и поздравиха.
— Дойдох да видя как напредва поправянето на зоната за телепортиране — каза Джони, като се стараеше да говори с приятна психлоска интонация — доколкото такова нещо бе възможно.
Не му отвърнаха нищо. Досада ли се четеше в погледа на малкия от братята Чамко?
— Ако имате нужда от някакви материали или от нещо друго, на драго сърце ще се постарая да ви бъдат доставени.
По-големият каза:
— Цялата зона изгоря. Управлението. Всичко. Унищожено е.
— Е, да — каза Джони, като се облегна на тояжката си пред атмосферната врата. — Но съм убеден, че това са само стандартни части. Сигурен съм, че в товарителниците има съоръжения, които могат да заместят повредените.
— Много трудно — каза по-малкият брат. Не бяха ли очите му малко странни или просто психлото си беше психло?
— Трябва да я построим наново — каза Джони. — Докато това не стане, няма никакъв начин да разберем какво се е случило на Психло.
— Отнема много време — каза по-големият Чамко. Не изглеждаха ли и неговите очи малко странно? Но не, в зениците на психлосите винаги се забелязваха малки пламъчета.
— Мъчех се да си представя … — каза Джони. От едната му страна имаше няколко учебника. Последният бе същият като онзи, който Джони бе захвърлил тази сутрин. — Ако можете да ми обясните…
По-малкият Чамко скочи!
Големият се хвърли напред и стреля.
И двамата ревяха.
Джони политна назад. Пръчката му пречеше да извади пистолета. Той я хвърли срещу по-близкия Чамко, без особена сила. Никога не бе добър с лявата ръка.
Видя една огромна лапа, която всеки момент щеше да се стовари върху му.
Коленичи и извади пистолета с лявата ръка.
Ноктите одраха лицето му.
Джони стреля.
Силата от отката го отхвърли назад към стената и той опита да се измъкне през атмосферната врата. Не помръдна, сякаш бе залостена.
Паднал по гръб, с тегнещ върху ребрата му ботуш, Джони стреля от пода.
Ботушът изчезна.
Две космати лапи посягаха към гърлото му.
Джони стреля в лапите, после в грамадния гръден кош. След всяко натискане на спусъка психлото отстъпваше назад.
Джони успя да стъпи на коляно. Двете гигантски тела политнаха назад и се стовариха долу. Джони стреля по единия, после по другия.
И двамата лежаха на пода.
По-малкият от братята бе напълно зашеметен. Но точно зад него, по-големият се опитваше да се докопа до една от чертожните маси. Отвори я и измъкна нещо от там.
Всичко стана с шеметна бързина. Джони не можа да види какво измъкна Чамко, защото дъската му пречеше. Отмести се встрани, за да се прицели по-добре.
Големият Чамко държеше малък лъчев пистолет. Но не се опита да се прицели в Джони. Насочи го към собствената си глава.
Искаше да се самоубие!
Вихърът от шеметни действия бе преминал. Джони хладнокръвно се прицели и изби пистолета от ръката на Чамко. Не се взриви. Част от лъча бе засегнал психлоса и той се стовари на земята в безсъзнание.
По дяволите, защо не можеше да си служи с дясната ръка! Не можа веднага да се докопа до тояжката си. Подскочи встрани на един крак и се облегна на стъклената стена на купола.
Вътре бе пълно с дим, който се стелеше на талази към отдушниците за дихателен газ. Едва не оглуша от толкова много ревове, крясъци и изстрели в малкото затворено пространство.
Пфу! За какво бе всичко това? Сега лежаха на пода. Но защо искаха да го нападнат?
Атмосферната врата се завъртя и полковник Иван с още един часовой нахлуха вътре.
— Не стреляйте с автоматите! — предупреди Джони. — Това е дихателен газ и радиацията ще ни вдигне във въздуха. Донесете окови.
— Не успяхме да намерим дихателни маски! — истерично извика часовоя, след което излезе да търси окови.
Полковник Иван си нагласи маската, за да огледа по-добре проснатите на пода психлоси. Изглежда бяха в безсъзнание, но лъчевият пистолет на Джони продължаваше да ги държи под прицел.
Той посочи към дихателните маски на психлосите, които висяха на една закачалка. Полковник Иван ги грабна и ги наложи върху главите на изпадналите в безсъзнание психлоси. После Джони посочи към управлението на циркулатора за дихателен газ, полковник Иван отиде и го спря, а после с доста усилия успя да завърти атмосферната врата, през която нахлуваше въздух.
Най-после дойдоха часовоите и оковаха във вериги двамата психлоси.
Джони излезе навън. Чак тогава осъзна, че през цялото време множеството хора са били отвън и са видяли всичко през прозрачния купол. Някои сочеха към лицето му и той за пръв път усети, че целият е в кръв.