Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
Щеше да се измъкне от тази планета, беше му в кърпа вързано. Планът му бе блестящ! Каква щастлива случайност. И без нея щеше да успее, но сега ставаше страшно лесно. Не само ще се прибере у дома при златото си, но и ще му се удаде възможност да вдигне тази планета във въздуха. Ще си заведе и затворник у дома. На Психло имаха въздушни камери. Можеха да разпитват със седмици пленници от коя да е система — и колко болезнени седмици щяха да бъдат! Да, ще си отведе затворник. Не този глупав кадет, който нищо не знаеше, не и този тъп самонадеян политик, който с пилешкия си мозък не можеше да различи полезната информация от боклука, не и животното Тайлър, който можеше да бъде много опасен… е, може би все пак Тайлър, ако не успее дотогава да намери друг. Но по-добре да е някой, който е запознат с всичките им планове и да знае каква готовност имат… кой?
Търл едва се сдържаше да не се разсмее от удоволствие. Не искаше часовоят да надуши нещо заради странното му поведение. Може да си помисли, че Търл страда от болки в стомаха.
О, ставаше твърде хубаво!
Преподавателите му едно време бяха напълно прави. Той без съмнение бе най-добрият им ученик!
Най-накрая Търл не се сдържа и избухна в смях, но часовоят се бе сменил и навярно просто щеше да реши, че Търл е малко по-луд от обикновено. В сводката не бе отбелязано нищо друго, освен че кадетът е идвал на обичайното си посещение да практикува психлоски. Новият часовой крачеше напред-назад. Глождеше го някакво странно предчувствие. Дали лятната нощ бе застудяла? Или всичко бе заради този лудешки смях от клетката?
3
— Ние — каза Джони — отиваме в Африка.
Доктор Макендрик, който в този момент махаше гипса от ръката на Тор, се сепна и вдигна очи.
Всички ранени шотландци с изключение на Тор бяха изписани от подземната болница. Наложи се да счупят отново ръката на Тор, но вече се бе оправила и след като и той си заминеше, в болницата щеше да остане само Джони. Доктор Алън се бе върнал в Шотландия и се бе заел отново с обичайната си практика. Това възнамеряваше да направи и доктор Маккендрик.
Като свърши с гипса, той попита:
— Ние?
— Да — каза Джони. — Ти разбираш от кости, но мисля, че освен това разбираш и от неврохирургия, нали така му казват?
Доктор Маккендрик погледна високия млад мъж, опрял се на тояжката си. Харесваше му този младеж. Много му харесваше. Със задълженията му у дома се бе заел един добър млад лекар и предполагаше, че може да го замества и по-дълго време. Мислеше, че една малка ваканция няма да му се отрази зле преди да премести всичките си инструменти отново в пещерата в Абърдин. Но Африка?
Тор протегна ръка и изглеждаше много доволен. Маккендрик му обясни какви упражнения трябва да прави, за да заздрави мускулите си. Явно този път костта бе добре наместена.
Джони даде знак на Маккендрик да го последва и отидоха в една болнична стая, която Джони използваше като офис. Върху една стара операционна маса бяха разпиляни хартии, снимки й книги.
— Нуждая се от няколко мъртви и няколко живи психлоси — каза Джони.
Застанал на вратата, Тор се засмя:
— Не мисля, че с мъртвите ще имаш проблеми. В околностите на лагера има поне хиляда.
— Съжалявам, — каза Джони, — но ги хвърлиха в една минна шахта, дълбока около миля. Мината не е много стабилна и ще е крайно рисковано да се слиза долу. Миналата седмица през цялото време съм търсил мъртви психлоси.
— Можеш да използваш братята Чамко — предложи докторът.
— И това не става. Съветът по някакви причини е решил да ги изгорят.
— Какъв е проблемът? — попита доктор Маккендрик.
— Да си се питал защо Междугалактическата Минна Компания винаги прибира телата на мъртвите? Не искат тук да остават умрели психлоси.
— Свещеникът — каза Тор — разряза двамата, които намерихме в самолета.
— Той не е търсил това, което търся аз — каза Джони.
Маккендрик се усмихна:
— Аутопсии на мъртви психлоси. Не минава ден, без да ме изненадаш.
Имаше пред вид нещо, което се случи преди около седмица: докторът шиеше бузата на Джони, но иглата бе малко тъпа и Джони несъзнателно посегна с ДЯСНАТА ръка и хвана китката на доктора, защото го бе заболяло.
Маккендрик отчасти се чувстваше виновен за ръката и крака на Джони. Притесняваше се, че е наранил нещо по време на операцията. Но внезапното движение на ръката показваше, че това е въпрос на вързвръщане на навика да се движат, а не на физически дефект. Джони опита съзнателно да повтори движението, но не се получи.
— Същото като да се научиш да си мърдаш ушите — каза Джони тогава. — Трябва само да откриеш кои мускули да движиш и как.