Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Ти каза, че мразиш риба.
— Излъгах. — Тя се разсмя. — Виетнамка съм. Естествено, че обичам риба.
Поне оризът изглеждаше донякъде годен за ядене и миришеше нормално.
Собственичката подхвърли нещо на Биан, а тя й отвърна. После ми преведе:
— Казва, че не предлага бира, защото няма разрешително за алкохол. Но за избрани клиенти държи тайни запаси отзад, в хладилника. Ще донесе след малко.
Небесата почваха да се разведряват. Усмихнах се на жената, после на Биан.
— Моля те, предай й моите най-сърдечни благодарности за гостоприемството. Кажи, че е безкрайно любезна.
Биан преведе това и жената се поклони. Добавих:
— Освен това, моля те, кажи й, че има красива и много хитра дъщеря.
Биан извърна очи за момент. После пак ме погледна.
— Много си наблюдателен.
— Наследила си красотата от майка си.
— Е… благодаря.
Майка й каза нещо, Биан я потупа по ръката и отговори. Майката ме погледна, после се върна в кухнята.
— Какво си казахте?
— Тя смята, че си добър човек, и има специална изненада за теб. — Биан добави с усмивка: — Казах й, че нищо не разбира от мъже. Би трябвало да ти сипе отрова.
След малко майката на Биан се върна с чиния, върху която вдигаха пара два горещи сандвича от „Макдоналдс“. Остави я пред мен заедно с две кутии светена вода, благословена от папа Будвайзер.
Скочих и я прегърнах. Тя се разкиска и рече на дъщеря си нещо, което сигурно означаваше „Кажи на тоя ококорен идиот да ме пусне, преди да му тегля едно коляно в топките.“
Седнах и майката се оттегли. Биан набоде на вилицата парче риба и каза:
— Опитай мъничко от това. Много е вкусно.
— Не… благодаря.
— Сигурен ли си? Рибата е сладководна. Има различен вкус.
— Да не е плувала в уиски?
Тя се разсмя.
Известно време мълчахме, заети с храната. После тя попита:
— Какво си спомняш за Виетнам? Не за страната, а за войната.
— За мен това беше телевизионна война. Нали ме разбираш?
— Не. Обясни ми.
— Беше първата война, която нахлу в американските домове. През една цяла година от моя живот — годината, когато баща ми служи там за втори път — бях залепнал за екрана. Исках да го видя по телевизията, но така и не успях. Разбираш ли?
— Не разбирам. За мен бе достатъчно да изляза в задния двор и виждах проблясъците на оръдията.
— Една вечер мой приятел наистина видя по Си Би Ес как баща му пада прострелян.
— Мъртъв?
— Ранен. Но за повечето американци онази война, както и сегашната, беше просто част от вечерните новини между поредния нашумял съдебен процес и прогнозата за времето.
— Телевизията и медиите ли я направиха непопулярна?
— Войните никога не са били популярни.
— Знаеш какво имам предвид. В една историческа книга прочетох, че за една вечер Уолтър Кронкайт е нанесъл по-големи поражения, отколкото цялата офанзива Тет.
— Медиите и телевизията разголиха истината — нежелана и неприятна, но важна истина. В много отношения бяха предубедени и безотговорни… но си мисля, че направиха повече добро, отколкото зло, казваха повече истини, отколкото лъжи. А за голямата истина бяха безпогрешни.
— Коя истина?
— Бяхме се замесили във война, която не възнамерявахме да спечелим. Също като секс, в който никой от двамата не изпитва оргазъм — накрая някой трябва да се оттегли.
— Много… своеобразно обяснение.
— Мисля да напиша учебник по политология.
— И сигурно ще го продават под рафта, в затворен плик? — Отхапа от рибата, после се пресегна, взе бирата ми и отпи солидна глътка.
— Мога да ти поръчам цяла бира — казах аз. — Собственичката много си пада по мен.
Тя се разсмя. Изведнъж се погледнахме в очите.
Аз пръв извърнах глава — все някой трябваше да го стори, преди играта да загрубее.
Очевидно някак почвахме да се сближаваме. Тази жена излъчваше чувственост и неосъзната сексуалност, която ми действаше много силно. Нямам представа защо, но сякаш и тя ме намираше за привлекателен. Разбира се, не обичам да посягам на чужди приятелки. Връзките ми с жените са трудни и без допълнителни усложнения. Но понякога допускам отклонения от правилото.
Когато обаче прекрасният принц служи на родината и е заминал отвъд морето да се сражава с нашите врагове, категорично слагам точка. Правя го в знак на патриотизъм. Ако не друго, ние в тила можем поне да не им закачаме дамите. Освен това годеникът си има пушка и знае как да я използва.
Биан очевидно също усети, че си играем с огъня, защото веднага насочи разговора към по-безопасни теми. За момент извърна очи, после каза:
— Защо американците загубиха воля за борба във Виетнам? Петдесет и осем хиляди убити. Стотици хиляди осакатени.