Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Не съм изключен, господине. Все още съм член на Съвета, въпреки че не знам кога ще поема отново задълженията си. И не съм изпратен в изгнание. Възложена ми е задача, относно която искаме да се посъветваме с вас.
— Ще се радвам да ви бъда полезен — кимна Дениадор. — А госпожа Блаженство? И тя ли е от Терминус?
— Тя е от другаде, докторе — бързо вметна Тривайз.
— А, странен свят, този Другаде. Много необикновен вид човешки същества живеят там. Но след като сте от столицата на Фондацията, Терминус, плюс една привлекателна жена, а министър Мица Лизалор не е известна със симпатиите си и към двете категории, как така тя ви препоръча толкова горещо на моите скромни грижи?
— Мисля — отговори Тривайз, — че за да се отърве от нас. Видите ли, колкото по-бързо ни помогнете, толкова по-скоро ще напуснем Компорелон.
Дениадор погледна заинтригувано към Тривайз (отново проблясна усмивка) и рече:
— Разбира се, млад енергичен мъж като вас би й харесал откъдето и да идва. Тя играе ролята на студена весталка доста добре, но не и съвършено.
— Нямам представа за това — отвърна съветникът сухо.
— По-добре да нямате. Публично поне. Но тъй като съм скептик, аз съм професионално настроен да не вярвам на привидностите. Е, кажете каква е вашата мисия. Нека да видим дали ще мога да ви помогна.
— По този въпрос има думата доктор Пелорат — поясни Тривайз.
— Не възразявам — отвърна Дениадор. — Доктор Пелорат?
— Най-просто казано, драги докторе — започна историкът, — целият ми съзнателен живот е посветен на задачата да проникна в сърцевината на знанието за света, от който произхожда човешкият род. Бях изпратен с моя добър приятел, Голан Тривайз — макар дотогава да не го познавах — да намерим, ако можем… ъ-ъ… Най-стария. Струва ми се, че така го наричате.
— Най-стария? — учудено рече Дениадор. — Предполагам, че имате предвид Земята?
Пелорат чак зяпна и леко се запъна:
— Бях с впечатление… тоест, дадоха ми да разбера… че не бива…
Той погледна безпомощно към Тривайз.
— Министър Лизалор ме предупреди, че тази дума не се използва на Компорелон.
— Искате да кажете, че направи така? — Дениадор изви надолу устни, сбърчи нос и простря ръце напред, кръстосвайки показалеца и средния пръст.
— Да — кимна Тривайз. — Това имам предвид.
Компорелонецът се отпусна назад в стола си и се разсмя.
— Глупости, господа. Ние го правим по силата на навика. В затънтените гори може и да го приемат на сериозно, но, общо взето, това нищо не означава. Не познавам тукашен, който да не каже „Земя“, когато е ядосан или уплашен. При нас си е най-обикновена вулгарност.
— Вулгарност? — промълви Пелорат.
— Или ругатня, ако предпочитате.
— Въпреки всичко — натърти Тривайз, — стори ми се, че министърът доста се разстрои, когато употребих тази дума.
— Е, тя е планинска жена.
— Какво ще рече пък това, докторе?
— Ще рече… планинска жена. Мица Лизалор е от Централната планинска верига. Там възпитават децата си в добрата стара традиция, което означава, че колкото и образовани да станат, никога не можеш да им избиеш от ума кръстосаните пръсти.
— Значи думата Земя не ви притеснява никак, така ли, господине? — запита Блис.
— Ни най-малко, мила госпожо. Аз съм скептик.
— Зная какво означава думата скептик на галактически език — възползва се от случая Тривайз, — но вие в какъв смисъл я употребявате?
— Точно в същия, съветник. Аз приемам само това, което достоверните факти ме принуждават да приема, и запазвам мнението си открито до получаване на допълнителни такива. Затуй не сме особено популярни.
— Защо? — не разбра Тривайз.
— Никъде не бихме били популярни. Съществува ли свят, на който хората да не предпочитат удобното, уютно и изтъркано убеждение, колкото и нелогично да е то, пред мразовития вятър на неизвестността? Помислете си как вие вярвате в Плана на Селдън без никакви доказателства.
— Да — бавно каза Тривайз, загледан във върховете на пръстите си. — И аз изтъкнах този пример вчера.
— Нека да се върнем на темата, приятелю — обади се Пелорат. — Какво е известното за Земята, което един скептик може да приеме?
— Твърде малко — отвърна Дениадор. — Ние допускаме, че има някаква планета, на която се е развил човешкият род, тъй като е крайно невероятно един и същи вид — толкова подобен, че да може да се кръстосва — да се е появил независимо на няколко планети, та дори и само на две. Можем условно да наричаме този първоначален свят Земя. Всеобщото мнение е, че Земята се намира в нашия край на Галактиката, тъй като тукашните светове са извънредно стари, а е логично първите заселени да са по-близо до първоначалния.