Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
— Подслушвала си — отвърна с обвиняващ тон Ариел.
Без изобщо да се сърди на икономката, тя бе трогната от това, че Розали се интересува от нея и се тревожи какво ще й се случи. Но Розали грешеше в преценката си за Кърк Уолтърс.
— Да — призна плахо мексиканката, но без трошичка угризение. — Бях наблизо, в случай на нужда.
— Благодаря ти, Розали, но съм напълно способна сама да се справям с Кърк Уолтърс. Той се държа като истински джентълмен и се съобрази с решението ми да не продавам ранчото. Мисля, че си го преценила погрешно.
— Времето ще покаже — изсумтя Розали, не желаейки да променя мнението си. — Работниците са в бараката. Нали искаше да говориш с тях?
— Много съм уморена тази вечер, Розали, може би ще поговоря с управителя, а той ще говори после с тях. Какво мислиш?
— Да, ще го повикам. Мисля, че ще ти хареса. Добър човек е. Баща ти разчиташе на него.
Разговорът на Ариел с Лу Пайк я задоволи напълно. Дори изпеченият каубой да беше изненадан, че вижда дъщерята на Бък Лийланд в Тексас, беше достатъчно възпитан да не го покаже. Просто слушаше внимателно какво му говори тя, а стоическото му обветрено лице не изразяваше нищо. За Ариел Лу Пайк беше олицетворение на западния каубой. Висок, здрав, жилест, с леко изкривени от постоянната езда крака, той беше учтив, изпълнен с уважение и безмълвно чакаше тя се изкаже. Това, което учуди Ариел в Лу Пайк, беше възрастта му. Беше млад, наистина млад. Но явно беше компетентен, иначе баща й нямаше да го наеме.
По-късно Ариел научи, че повечето каубои са млади, под двадесетгодишни. Ценяха над всичко ботушите, шапките и конете си, живееха според кодекс на честта, уважаващ почтените жени. Повечето бяха плахи, особено пред жени, но работеха по-усърдно от всички други мъже, които тя познаваше.
Когато Ариел свърши, Пайк просто кимна и каза:
— Ще кажа на работниците. И се обърна да си върви.
— Пайк, почакайте — спря го тя, несвикнала на обичайното немногословие на каубоите. — Ще работят ли за мене? Не казахте дали ще искат да работят за жена.
— Ще го сторят с удоволствие, госпожице Лийланд — отвърна Пайк. — Всички харесвахме баща ви и уважаваме желанията му.
Това беше най-дългата реч, която бе произнесъл от месеци насам.
— Благодаря ви, Пайк, това исках да знам. Ще говорим по-късно, когато имам по-добра представа как вървят нещата в ранчото. Дотогава ще разчитам вие и работниците да правите това, което трябва.
Той се накани да си тръгне, но се сети за нещо, което искаше да попита.
— Ами господин Уолтърс?
— Кърк Уолтърс е извън играта, що се отнася до ранчото. Няма да го продам, поради каквато и да било причина. Ще ви се плаща както обикновено, затова няма нужда да се безпокоите за пари.
Отговорът й като че ли задоволи Пайк. Без да каже нито дума повече, той се обърна и излезе от малката канцелария, където Бък Лийланд обикновено се занимаваше с работите си. Но в действителност управителят се тревожеше. Познаваше Кърк Уолтърс, знаеше, че той няма така лесно да се примири със загубата на ранчото и помисли, че Ариел е отхапала по-голям залък, отколкото можеше да преглътне. Но беше сигурен в едно. Всеки каубой в ранчото щеше да застане зад дъщерята на Бък Лийланд, независимо какво тя ще реши да направи.
Кърк Уолтърс беше тих и замислен след посещението при Ариел. Беше мислил много, докато се връщаше към собственото си ранчо, и стигна до едно решение, което идеално отговаряше на намеренията му. Подхвана темата пред Труди, докато седяха на кафе същата вечер в дневната.
— Какво мислиш за Ариел Лийланд? — запита той направо.
Труди направи кисела физиономия.
— Не ме занимавай с нея. Изглежда някаква дивачка. Колко млади жени от твоите познати ще изминат сами целия път до Тексас? Обзалагам се, че може да ни разкаже доста странни неща.
— По-добре свиквай с тази жена, Труди, защото тя ще бъде моя съпруга. Няма да позволя жените в къщата ми да нарушават мира с дребни заяждания.
— Какво? Ще се ожениш за Ариел Лийланд? Сигурно се шегуваш. Току-що се запознахте. Ами ако има някакъв скрит годеник? Откъде знаеш, че ще те вземе?
— Не скачай така, Труди. Решил съм го — каза Кърк с твърд, убедителен тон. Знаеш колко важна си за мене, но ако единственият начин да получа ранчото „Лийланд“ е да се оженя за собственичката, значи ще се оженя за нея. Не ме интересува колко годеници е скрила — щом реша нещо, край. Единственото, което ще промени решението ми, е Ариел да ми продаде ранчото и да се върне в Сейнт Луи, а това не изглежда вероятно. Тази женичка не ми изглежда от онези, които се отказват лесно. Всъщност е доста упорита. Но и аз съм упорит колкото нея.