Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
— Тогава можеш да останеш. Ще ми трябва икономка. Смятам да посветя времето си на управлението на ранчото и няма да имам време за домакинстване и готвене.
— На Кърк това няма да му хареса — измърмори Труди. — Той е свикнал да му се подчиняват.
— Брат ви няма власт над моята къща или моя имот — отвърна Ариел с възможно най-любезен тон. Искаше по-скоро да се отърве от Труди Уолтърс и да заживее в собствения си дом. — Ще се радвам да поговоря с него, след като си почина от дългото пътуване. Ние сме съседи, в края на краищата, и съм сигурна, че той ще ме разбере, когато му обясня как стоят нещата.
Труди прекрасно разбра, че я отпращат. Не беше свикнала да й се говори по този начин, особено от страна на жена, която изглеждаше по-скоро като някаква хлапачка, отколкото почтена госпожица от Сейнт Луи. Щеше да си иде, добре, но Ариел Лийланд пак щеше да си има работа с нея. Тя беше сигурна, че Кърк няма да остави нещата така. Той искаше ранчото, искаше го ужасно много и щеше да направи всичко, за да убеди Ариел Лийланд да си иде в Сейнт Луи, където й беше мястото.
10
Радвам се, че дойдохте, сеньорита Лийланд — каза Розали, когато Труди си тръгна. — Не харесвам семейство Уолтърс. И на баща ви не би му харесало те да вземат земята му. Кърк Уолтърс много пъти се опитваше да я купи, но баща ви не даваше и дума да се издума за продаване.
— Защо Кърк Уолтърс ще иска тази земя? — запита заинтригувана Ариел.
— Не съм сигурна, но подозирам, че е заради водата.
— Водата ли?
— Да. Нали разбирате, Реката. Имотът на сеньор Уолтърс няма излаз на река Брасос.
Ариел помисли над това и реши, че причината е достатъчно основателна. Но точно сега не даваше и пукната пара за семейство Уолтърс. По-важно беше да се запознае със собствения си дом.
— Къде е багажът ви, сеньорита Лийланд? — запита Розали. — Ще подредя дрехите ви, докато се къпете.
— Нямам багаж, Розали. Дълга история, но достатъчно е да кажа, че пътуването не беше лесно. Трябваше да пристигна много по-рано, но се наложи шерифът да ме задържи.
— Шерифът ли, сеньорита? — окръгли учудено очи Розали.
— Ще ти разкажа по-късно. Точно сега много бих искала да се изкъпя. И да хапна нещо леко. Нямах време да закуся тази сутрин. — И нямах пари, добави тя мислено. — Моля те, наричай ме Ариел. Знам, че баща ми имаше добро мнение за тебе, и бих искала да станем приятелки.
— Да, Ариел, и аз искам. Но трябва да ти измислим някакви дрехи.
— Нямам пари в брой у себе си, а господин Бърнс ще се върне чак след няколко дни и едва тогава ще освободи парите на баща ми в банката.
— Няма значение, собствениците на магазините ще се радват да отпуснат кредит на дъщерята на Бък Лийланд. Много го уважаваха в Уейко. Утре ще отидем до града и ще попълним гардероба ти. Трябва да купим и храна, да заредим килера. Не ми беше позволено да купувам нищо след смъртта на Бък.
Тя се задави на последните думи, гласът й прозвуча тъжно и далечно.
Какво са означавали един за друг баща й и Розали, запита се Ариел, заинтригувана от възможностите. Отговорите обаче трябваше да почакат по-подходящ момент.
Ваната беше чудесна и Ариел остана в нея чак докато водата не започна да изстива. После изми косата си и се отпусна назад, облегнала глава на ръба на ваната. Толкова много неща й харесаха още от първия ден в ранчото, но нищо не беше по-красиво от стаята, която Розали я увери, че е нейната. Това беше стая, която баща й беше приготвил дълго преди някой да знаеше, че тя ще дойде в Тексас. Обзаведена в любимите й цветове, синьо и прасковено, явно лично за нея. Нежни прасковени тонове по стените, дебел син килим, снежнобели завеси. Леглото беше голямо и меко, покрито с кувертюра в преобладаващо синьо. Явно баща й беше мислил за идването й и беше подредил стаята като за нея. Това накара Ариел да осъзнае колко много я е обичал и колко е хубаво, че е решила да дойде в Тексас въпреки препятствията. Знаеше, че може да разчита на Розали за помощ, и с нервно нетърпение очакваше срещата с работниците, за да им каже, че тя е новата собственичка тук. Ариел знаеше, че на някои може би това няма да им хареса, но се надяваше по-голямата част от тях да решат да останат. Розали й беше казала, че управителят се казва Лу Пайк, и тя смяташе да поговори първо с него, за да види как се отнася той към намерението й да задържи ранчото.
Розали беше превъзходна готвачка и Ариел се нахвърли лакомо на храната. С изключение на снощната вечеря с Джес в хотела не се беше хранила както трябва в последните седмици. Веднага разбра, че Розали няма да готви скучно и еднообразно, и за да й покаже одобрението си, омете всичко в чинията.