Тайното оръжие на агресията ((Подривната дейност на САЩ срещу СССР))
- Автор: Сергеев Ф. М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ани Банчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайното оръжие на агресията ((Подривната дейност на САЩ срещу СССР))». Краткое содержание книги:
Историята, както е ставало много пъти, несъмнено ще установи каква роля са изиграли ЦРУ и другите шпионски ведомства на САЩ в тази трагедия и кой от високопоставените американски длъжностни лица е бил замесен в нея.
Космически апарати за стратегическо разузнаване
В края на 50-те години прогресът на науката и техниката позволи на човека да направи първите стъпки в усвояването на космическото пространство. Но едва успели съветските учени, а след това и американските да изведат в Космоса първите изкуствени спътници на Земята, и ръководителите на „разузнавателната общност“ на САЩ се заловиха за космическата техника като ново средство за извършване на шпионаж.
Съществуват неоспорими доказателства, че още през 1953 г. (т.е. няколко години преди изстрелването на първия американски изкуствен спътник) Съединените щати са пристъпили към осъществяването на програма за създаване на космически апарати за стратегическо разузнаване. Началник-щаба на американските военновъздушни сили генерал Уайт заявява тогава, че първият и най-очевидният аспект на военното използване на космическото пространство е използването му за разузнаване.
Представителите на агресивните среди не крият, че основното предназначение на тези средства е получаването на секретна информация, необходима за определяне координатите на ракетните бази и на жизненоважните обекти в социалистическите страни. От 400-те млн. долара, отпуснати през 1959 г. за финансиране на разработките на военна космическа техника, около половината отиват за създаване на разузнавателни спътници.
По това време и впоследствие военните ведомства на САЩ изразходват за създаването и експлоатацията на спътниците шпиони почти половин милиард долара годишно; освен това най-малко 500 млн. долара се харчат за конструиране и създаване на ново военно космическо снаряжение. Сред компаниите, които изпълняват подобни поръчки, видно място заемат корпорациите „Локхийд“, „Дженеръл електрик“, „Нортроп“, „Томпсън-Рамо-Улдридж“, „Филко-Форд“, „Рейдио корпорейшън ъф Америка“ и „Айтек“.
Повишеният интерес на разузнавателните служби на САЩ към специалните области на приложение на космическата техника е лесно обясним. Както е известно, традиционните методи за събиране на информация за потенциалния противник имат някои недостатъци. Космическата техника е по-универсална, особено ако се вземе предвид, че тя позволява да се сведе до минимум рискът от провал и да се избегнат възможните външно-политически усложнения.
Разузнавателните спътници извършват наблюдение, като използват апаратура, която приема излъчванията, идващи или отразявани от земната повърхност в различни диапазони на електромагнитния спектър. Специални камери с голяма разрешаваща способност за наблюдение в оптическия диапазон, инфрачервени датчици и антени позволяват да се получи много ясно изображение. Въз основа на такива снимки Управлението за национално разузнаване се опитва да прави изводи за разположението и мощността на важните предприятия от отбранителната промишленост на СССР и за видовете оръжие, които произвеждат. Регистрирането на топлинното излъчване на океаните дава възможност да се установи местонахождението на атомните подводници. Използването на различна апаратура позволява да се открият радиолокационните станции за противовъздушна и противоракетна отбрана на Съветския съюз, ракетните установки и отбранителните съоръжения. С помощта на поставени в спътниците камери се правят картографски снимки, съставят се топлинни и радиолокационни карти, разпознават се обектите с важно военно и икономическо значение. Специални калибрирани инфрачервени прибори на борда на спътниците могат да наблюдават полето и да определят вида на реколтата, а също и да разкрият суровинните ресурси.
Както признават официални лица от САЩ, ефективността от използването на въздушно-космически и радиотехнически средства през последните години е достигнала високо равнище. По данни на американския печат само до края на 1980 г. в САЩ са били изстреляни 855 космически апарата, като 316 от тях (над една трета) — за извеждане в орбита на разузнавателни спътници.
Най-големият раздел в разузнавателните програми на САЩ е космическото фоторазузнаване. Работата по този раздел започва през втората половина на 50-те години с проекта „Дискъвърър“.
На спътниците от типа „Самос“ се поставя фотооборудване, което работи във видимия и в инфрачервения диапазон. То осигурява натрупване на информация и предаването й на Земята. Спътниците се извеждат в полярни елиптични орбити (180/540 км). Орбитите могат да бъдат постоянни или да се изменят с помощта на бордовите двигатели. Средната продължителност на активното съществуване на спътника „Самос“ е от 10 до 20 денонощия. Фотокамерите му могат да правят дребномащабни планове и дребномащабни стереоскопични снимки на земната повърхност или едромащабни стереоскопични снимки с голяма разрешаваща способност. В първия случай от височина 180 км могат да бъдат получени снимки на ивица от местност с ширина 160–180 км, даващи възможност за разпознаване на обекти и предмети с размер 4–6 м, а във втория — от височина 130–140 км на снимки на ивица широка 12–15 км могат да се разпознаят предмети и обекти с размер половин метър. Експонираният филм се изхвърля от спътника в капсули на интервал от едно до четири денонощия. За спасяване на лентите се използват кораби и специални самолети от военновъздушните сили на САЩ. Ако падналият в морето контейнер не може да бъде спасен бързо, в него се задействува взривно устройство с часовников механизъм, което го потопява. След като спътникът изпълни задачата си, контейнерът с фотоапаратурата също се връща на Земята100.
100
Aviation Week and Space Technology, 1971, 195, № 12, p. 18–20.