Тайното оръжие на агресията ((Подривната дейност на САЩ срещу СССР))

Едновременно с усъвършенствуването на програмата „Дискъвърър“ се правят и нови разработки за получаването на снимки с голяма яснота и за подробно изследване на малки райони от ниски орбити. Такъв спътник е изстрелян за пръв път с помощта на ракетата носител „Атлас-Аджена В“ на 7 март 1962 година. След като тази ракета се използва 6 пъти — последният на 11 ноември 1962 г., започват да се изстрелват спътници от второ поколение с ракетата носител „Атлас-Аджена Д“.

Само от 1963 до 1967 г. САЩ са изстреляли специално за разузнаване на територията на СССР 100 спътника „Самос“. През 1964 г. такива спътници прелитат над Съветския съюз по 12 пъти на ден101. След това от 1968 г. американските ВВС планират да извеждат в орбита от четири до шест разузнавателни спътника годишно, които трябва да се намират продължително време над районите, представляващи особен интерес за разузнаването на САЩ. Към края на 1980 г. броят на спътниците от типа „Самос“ — вече трето поколение, изведени в околоземна орбита, достигна 51, Тяхната експлоатация продължава и сега.

Съвременните спътници за детайлно фоторазузнаване са значително по-съвършени от предшествениците си. За извеждането им в орбита се използва ракетата носител „Титан ЗВ-Аджена Д“.

Основната апаратура на спътника е многоспектралната фотокамера на фирмата „Айтек“. При маневрирането перигеят на орбитата се снижава до 110 км, при което и величината на разрешаващата способност намалява до около 15 см. Филмът се връща на Земята в контейнери (на борда на всеки спътник се поставят най-малко два контейнера), които се улавят във въздуха по време на спускането им с парашути. Контейнерите се хващат с трапецовидни примки, теглени от самолети С-130, които излитат от Хавайските острови, Времето на активното съществуване на първите спътници за детайлно разузнаване постоянно се увеличава и вече е достигнало три месеца.