Тайното оръжие на агресията ((Подривната дейност на САЩ срещу СССР))
- Автор: Сергеев Ф. М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ани Банчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайното оръжие на агресията ((Подривната дейност на САЩ срещу СССР))». Краткое содержание книги:
Фотофилмът е с повишена светлочувствителност и е подобрен в сравнение с филмите, използвани на американските балони разузнавачи образец 1956 година. Филмът от самолета Ю-2 беше обработен в Съветския съюз. Получените негативи бяха дешифрирани и свързани с картата и по такъв начин беше открито, че снимките са направени над територията на СССР по маршрут, преминаващ от района западно от Ташкент до Свердловск. Този маршрут отговаря на маршрута на полета на полетната карта, намерена у Пауърс. Общият запас от фотофилм в аерофотоапарата позволява да се фотографира маршрут с дължина от порядъка на 3500 км, т.е. да се фотографира значителна част от съветската територия. По снимките беше определена височината на въздушното фотографиране — 20–21 хил. метра. Дешифровката на аероснимките показва, че те съдържат най-различна разузнавателна информация за обектите, разположени по маршрута. На аеронегативите има изображения на промишлени и военни обекти на СССР — заводи, складове, нефтохранилища, пътища, жп мостове и гари, далекопроводи, летища, места за разквартируване на войски и военна техника. Тези снимки дават възможност да се определи характерът на някои промишлени предприятия, конструкцията на жп мостове, броят и моделите на самолетите на летищата, особеностите и предназначението на военната техника.
Експертизата на радиотехническата апаратура и на записите на магнетофонната лента, намерени на мястото на падането на самолета, установи, че всички блокове на радиоапаратурата имат условни индекси, които показват, че тази апаратура е собственост на Министерството на отбраната на САЩ и се смята за строго секретна. Приборите са предназначени за събиране на сведения за системата на радиотехническото осигуряване на противовъздушната отбрана на Съветския съюз, на отделни градове, на големи промишлени и административни центрове.
За регистриране на радиосигналите са използвани магнетофони. Ако се съди по броя на касетите (шест), те не са били по-малко от три. На касетите са нанесени скали, градуирани в часове. Касетите са изчислени за 8 часа непрекъснат запис.
Показанията на Пауърс, че на самолета му е имало взривно устройство, бяха потвърдени на съдебния процес от веществените доказателства и от заключенията на експертите. Блокът за взривяване е бил направен от фирмата «Бекман-Уитли» (модел 175-10А). Разрушителната сила на взривното вещество е трябвало напълно да разруши самолета и да унищожи приборите и оборудването — веществените доказателства за престъпните действия на САЩ.
Анализът на полетната карта показва, че от летище Пешавар до района на Свердловск самолетът е следвал зададения маршрут. На картата има отметки за включването и изключването на определени агрегати и апаратурата на самолета, като са отбелязани онези участъци от маршрута, където вниманието на летеца е трябвало да бъде повишено.
Така че документалните данни неопровержимо доказват, че сваленият американски самолет е специално подготвен въздушен разузнавач. Задачата му е била да пресече цялата територия на СССР от района на Памир до Колския полуостров с цел разузнаване на военните и промишлените обекти и на важните райони. И така надеждите за успешни безпрепятствени полети на Ю-2 над територията на СССР не се оправдаха. Това подчерта откритият съдебен процес срещу летеца шпионин Пауърс.
В края на 1962-началото на 1963 г. агресивните американски среди предлагат обширна програма за създаване на качествено нова разузнавателна авиация. На една пресконференция през юли 1964 г. тогавашният президент на САЩ Линдън Джонсън ясно характеризира целите и, като заяви, че ще бъде създадена «нова стратегическа система от пилотирани средства за въздушно разузнаване във всякакви мащаби». Правителството на САЩ отпуска за конструирането на новите самолети разузнавачи 1 млрд. долара.
Програмата предвиждаше първо да се създадат такива самолети, които да бъдат неуязвими за средствата на противовъздушната отбрана. Опитваха се да намерят решение по два начина: първо — чрез създаването на самолети, които да летят на много малки височини. Разчита се на това, че нисколетящият самолет се засича трудно от радиолокаторите, поради което противосамолетните ракетни системи и зенитната артилерия не успяват да бъдат приведени в бойна готовност. Вторият път е създаването на самолети с голям таван (от порядъка на 30 км) и скорост, която няколко пъти превишава скоростта на звука.