Шпионинът
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът». Краткое содержание книги:
Шумът от преследването се чу и при тях, но те не разбраха причината за него. Тъй като и Кейти и негърът знаеха за останалия назад американски отряд, те предположиха, че той се завръща. Чуха драгуните, когато минаха на бавен ход край къщата, но в изпълнение на мъдрото предупреждение на Цезар, Кейти се въздържа да задоволи любопитството си. Старецът бе затворил очи и те вярваха, че е заспал. В къщата имаше две големи и две малки стаи. Една от големите служеше за кухня — и всекидневна, а в другата беше бащата на Харви. Едната от двете по-малки служеше за склад на продукти, а в другата живееше Кейти. Голям каменен комин разделяше двете по-големи стаи и във всяка от тях имаше значителна по размерите си камина. В стаята, която служеше за всекидневна гореше буен огън и до самата паст на камината седяха Кейти и Цезар. Той й предавате собствената си предпазливост и обясняваше колко е опасно да задоволяваш празното си любопитство.
— По-допре не изкушава Сатана — каза Цезар, обръщайки очи нагоре, докато огънят заблестя в бялото им. — Ас обича като любопитство скъсат уши. От него голям беля. Ако човек не бил любопитен види Африка, черен човек не излязъл от там бил. Но иска Харви бъде тук.
— Много неуважително е, че го няма в това време. Ами ако баща му реши да направи завещанието си, да запише последния си завет, кой ще бъде тук за това тържествено нещо? Харви е много разпилян и непочтителен човек.
— Може направил преди?
— Няма да е чудно. По цели дни чете Библията.
— Чете тогава хубав книга — каза негърът тържествено. — Мис Фани чете в него на Дайна сегис-тогис.
— Прав си Цезар, Библията е най-хубавата книга и щом някой я чете толкова често, колкото баща му на Харви, има защо да прави така. Това си е здрав разум.
Тя стана от мястото си, влезе тихо в стаята на болния и от едно чекмедже извади голяма тежка Библия с медни закопчалки, с която се върна при чернокожия. Отвориха книгата нетърпеливо и започнаха да разглеждат страниците. Кейти беше далеч от науката, а за Цезар буквите бяха абсолютно непознати. Известно време икономката бе заета да открие името Матей и след като го намери, веднага го показа на внимателния Цезар.
— Много добре. Сега чети — каза чернокожият като гледаше през рамото й и осветяваше страниците с една дълга восъчна свещ.
— Да, но трябва да започна от началото на книгата — отговори тя и започна да прелиства назад, докато стигна до една страница покрита с ръкописни букви.
— Ето — каза Кейти, трепереща от нетърпение. — Тук са самите думи. Целият свят бих дала да науча на кого е оставил големите сребърни токи за обувки.
— Прочети ги — каза Цезар лаконично.
— И черният орехов скрин, защото на Харви никога няма да му трябва такова хубаво нещо докато е ерген.
— Защо да не иска него, като негов баща?
— И шестте сребърни лъжици. Харви винаги яде с обикновените.
— Може казал без толкова говорене — каза Цезар с поучителен тон и заби един от кривите си мръсни пръсти в отворения том.
Подканена няколко пъти и подтиквана от собственото си любопитство, Кейти започна да чете. Нетърпеливо, тя започна направо оттам откъдето най-много я интересуваше.
Честър Бърч, роден на 1-ви септември 1755 година — прочете тя с усилие, което не правеше чест на образованието й.
— Кажи какво дал него?
Абигейл Бърч, родена на 12-ти Юли 1757 година — продължи Кейти със същия тон.
— Мисля трябва нея даде лъжици.
1-ви юни 1760 година. На тоз ужасен ден разгневеният Бог стовари присъдата си над моя дом. Едно стенание от съседната стая накара старата мома инстинктивно да затвори книгата и Цезар се затресе от страх. Никой от двамата не бе достатъчно решителен, за да отиде да види как е болният, но тежкото му дишане продължи както обикновено. Кейти не посмя отново да отвори Библията и като щракна внимателно заключалките я постави мълчаливо на масата. Цезар седна на стола си отново и след като огледа боязливо стаята, отбеляза:
— Времето му сигурно дошло.
— Не — каза Кейти замислено. — Ще живее докато свърши прилива или до първи петли утре.
— Беден човек! — продължи негърът и се сви още по-навътре в ъгъла до комина. — Надява лежи спокоен след смърт.
— Не ще се изненадам ако не стане така, защото казват, че неспокоен живот води до неспокоен гроб.
— Джони, Бърч много добър човек. Цял свят не може бъде свещеник. Ако така, кой бъде паство?