Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
— Кажи името ми! — прошепна настойчиво той.
— Пиърс… — Тя се извиваше като змия под тялото му. — Пиърс, моля те…
Вплел пръсти в нейните, той се сля с нея и задуши сладостния й вик с гореща целувка.
Тази нощ Пиърс Дефорт спа дълбоко и спокойно, притиснат до топлото, коприненомеко тяло на жена си. Смарагдовият огън на очите й го преследваше и в сънищата му, но той не осъзнаваше, че е завладян завинаги.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— За мен това е най-красивото място на света. — Пиърс се облегна на стъблото на един огромен дъб, чийто клони се бяха разпрострели над плиткия горски поток, и се взря във вълните. От двете страни на потока растеше сочна трева. Водата блещукаше сребърносиня и образуваше бели корони от пяна, докато танцуваше по камъните. Само няколко слънчеви лъча проникваха през гъстия листак и разпространяваха магическа зеленозлатна светлина. Макар че замъкът Дефорт се издигаше съвсем наблизо на хълма, Роуз имаше чувството, че се намира на стотици мили от цивилизацията, в някакъв чужд, хладен рай.
Тя седеше на жакета, който Пиърс беше постлал върху кадифено меката трева на брега на потока, обвила с ръце вдигнатите си колене, и се оглеждаше с усмивка. Колко хубаво беше тук, колко спокойно… Когато срещна погледа на мъжа си, сърцето й се стопли. Не бива да се влюбваш в него, повтори си за хиляден път тя. Но това предупреждение дойде твърде късно — също като мълчаливото й отдаване през първата нощ. Беше толкова просто да го обича. Макар да беше нагъл, самоуверен и властен, той беше силна личност и я покори. Но той обичаше друга и тя нямаше право да изпитва по-дълбоки чувства към него, защото те щяха да й донесат само мъка.
В последно време в брака им се бе промъкнала скрита нежност. Роуз вече не се боеше, че съпругът й продължава да я обвинява в съучастничество в онзи отвратителен заговор. Само да можеше да затвори очи и да си въобрази, че миналото е изчезнало! Защото настоящето беше сладко и прекрасно като чистия въздух, който вееше откъм водата.
Не, тя не биваше да забравя, че Пиърс обича друга жена. Какво щеше да стане, когато той откриеше къде е скрита Ан? И какво щеше да стане с любовта и страстта, която промени из основи живота на Роуз? След нощта, когато го беше чакала в креслото пред камината, брачната връзка се задълбочи. Когато денят настъпваше, Пиърс не скачаше от леглото както по-рано, а оставаше при нея, милваше раменете й, шепнеше замайващи думи в ухото й. Двамата се хранеха заедно, когато му се налагаше да замине за Лондон, винаги я уведомяваше, съобщаваше й кога ще се върне.
Тъй като беше прекарал миналата нощ извън замъка, след завръщането си той изпрати Гарт при нея и я помоли да излязат заедно на езда. И я доведе край потока. Очевидно мъжът й обичаше това тихо кътче. Докато го наблюдаваше, Роуз разбра, че е решил да й открие част от душата си. Гласът му звучеше вглъбено:
— Това е най-хубавото място на света. Докато обикалях европейските царства с Чарлз, непрекъснато се питах дали някога ще се върна тук. Липсваше ми не толкова семейният дом, колкото това идилично местенце.
Разбираше го напълно. Усмивката й беше меланхолична.
— Наистина е хубаво, но все пак не е най-прекрасното място на света…
Той я погледна развеселено.
— И къде е най-прекрасното място на света, скъпа?
— Във Вирджиния.
— В дома на баща ти?
Роуз поклати глава.
— Мястото, за което говоря, прилича на тази гора. Къщата на баща ми се намира на брега на реката, близо до пристана на корабите. Навътре в сушата тече едно бистро поточе, а местността е равна, цялата покрита с разкошна зеленина. През есента листата на дърветата се оцветяват в златножълто и кървавочервено. Водата ромоли тихо и е толкова чиста, че може да се пие. Нямаш представа колко е сладка. Знам какво мислят повечето англичани за колониите. Уверени са, че там царят диви, варварски нрави. Но вече не е така.
— Разкажи ми как живееше там — помоли с усмивка Пиърс и седна до нея на жакета.
— Искаш да ти разкажа за дома си? — Тя го погледна колебливо. — Преди много години, малко след пристигането на първите заселници в Джеймстаун, индианците от племето памунки вдигнали въстание под водачеството на Поухатан. Много заселници били избити. Ала белите напрегнали всичките си сили и принудили индианците да се оттеглят навътре в страната. Те практически са им откраднали земята и това не е редно, но днес много индианци живеят заедно с белите. В селищата се срещат много руси хора с индианска кръв. В колониите пристигат доста самотни мъже и браковете с индианки не са рядкост.