Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
Лицето й се скри в черните косъмчета между бедрата му. Той беше толкова смаян, че не успя да сдържи задъхания си вик. Топлият й, трептящ език му доставяше невероятна наслада и само след минута той достигна до оргазъм. От гърлото му се изтръгна дрезгава ругатня, той издърпа жена си да стане и я погледна недоверчиво.
Разкривеното му лице я уплаши.
— Исках да те зарадвам — прошепна плахо тя. Тялото й, обляно от оранжевата светлина на огъня, беше като златен пламък в ръцете му.
Тя му беше дала толкова много, но той искаше още и още. Близостта й го изпълни с властно желание, което му вдъхна нови сили. Положи я върху леглото и изведнъж разбра, че няма търпение за дълга предварителна игра. Нещо в него напираше да се потопи дълбоко в нея, да се забрави. Затова разтвори краката й и проникна устремно в очакващата го утроба. Дивият глад заплашваше да надделее, но той го овладя и започна да се движи бавно и равномерно, за да има възможност да наблюдава лицето на Роуз, да следи ускоряващото се дишане, да възприема всички движения на тялото й. Опрян на лакти, той видя как тя потърси погледа му и бързо сведе ресници. После обърна очи към мястото, където телата им се съединяваха, за да се възхити на съвършено оформените й хълбоци. Неспособен да се сдържа повече, той се задвижи в луд ритъм и отметна глава назад. Тя се надигна насреща му и от устните й излезе задавен вик, който премина в тихо хълцане. Докато тялото му се разтърсваше от тръпките на екстаза, той я държеше в обятията си. Стигна втори път до върха на страстта, не с такава експлозия като преди, но със същото разтърсващо усещане.
Без да я изпуска от обятията си, той се вслуша в дишането й, което бавно се успокояваше в нощната тишина. Когато стаята утихна, той се надигна от леглото и отиде до камината, за да запали една свещ.
Роуз се уви в кадифения си халат. Чувстваше се ужасно неловко. Усети погледа на мъжа си, сведе бързо глава и прехапа устни.
Той отиде при нея, вдигна я на ръце, отнесе я пред камината и се отпусна в едно от креслата. Настани я удобно в скута си и вдигна брадичката й към лицето си.
— Прощавай, но любопитството не ми дава мира. Досега се държеше така, сякаш гореше от желание да ми прережеш гърлото, а тази нощ ме отведе в рая. Какво се крие зад тази внезапна промяна?
Той пусна брадичката й, тя обърна глава настрана и се загледа в огъня.
— Ти си наредил да търсят Мери Кейт…
Обляно от трепкащата светлина на свещта, лицето й му изглеждаше по-красиво от всякога. Колко млада беше тази негова натрапена съпруга, колко омайващо красива и изкушаваща… Може би двамата имаха бъдеще, въпреки всички неблагоприятни обстоятелства около женитбата им.
— Значи си искала да ми благодариш? Тогава ще направя всичко, на което съм способен, за да си осигуря вечната ти благодарност.
Роуз се изчерви и сведе глава.
— Ти не ме разбираш…
Пиърс сложи пръст на устните й.
— Напротив.
— Мери Кейт живее у нас от най-ранното ми детство и означава много за мен. След като ти ме увери, че тя е жива и здрава и пътува към Вирджиния, баща ми вероятно ще пожелае да изрази признателността си, като ти подари един кораб. Но ти си имаш достатъчно.
Пиърс се засмя развеселено, погледна я изпитателно, без да може да разбере дали тя се опитва да го дразни, или говори сериозно.
— Не забравяй, че уважаемият ти баща ми дължи поне един кораб и цял куп пари. Не знам подробностите, но очаквам значителна зестра. Но както и да е — благодарността, която изрази тази нощ, е много по-важна.
— Не се подигравай с мен! Исках само да ти покажа, че умея да ценя усилията ти.
— И успя напълно. — Той помилва нежно меката й буза. — Толкова ли е страшно да се живее с мен?
— Моля те, недей…
— Искам да чуя истината, Роуз.
Тя избегна погледа му и вдигна несигурно рамене.
— След като все още не съм си прерязала вените…
— Господи, какво невероятно обяснение в любов! — провикна се развеселено той.
Роуз пламна от срам, но той не я видя, защото главата й беше облегната на гърдите му. Блестящата кестенява коса скриваше лицето й. След известно време Пиърс стана и я отнесе на леглото. Този път я люби бавно и с много нежност, остави си време, милваше я и я възбуждаше постепенно. Искаше да увеличи желанието й до сладко, непоносимо мъчение. Искаше екстазът да я отнесе в невъзможни досега висини. Искаше да я люби напълно безкористно, без да иска нищо за себе си…
Въпреки това магията го завладя с нова сила. Роуз будеше дивите демони в душата му. Беше неспособен да остане безкористен.