Танцуващия с вълци
- Автор: Блейк Майкл Леннокс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Динева
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Танцуващия с вълци». Краткое содержание книги:
Това е историята на едно отдавна отминало време в Америка, когато земята не е била разделена, водата е била кристална, а въздухът е блестял от чистота. Това е историята на едно време, в което играта е била всичко. Време, в което конете са съществували, за да бъдат заловени, когато прериите са били пренаситени от бизони.
Тъкмо по това време се развива историята на лейтенант Джон Дънбар — млад войник, дошъл в прерията сам и се запознал с индианците по време, когато този народ е бил в апогея си. Но и в момент, когато всичко е на път да се промени завинаги. Изпратен в далечна област в дивия район на Дакота по време на Американската гражданска война, лейтенант Джон Дънбар открива и бива приет от индианското племе сиукси. Провъзгласяват го за Танцуващия с вълци и с течение на времето се влюбва в красива бяла жена, отгледана от тях. Не след дълго границата вече не съществува и докато армията наближава долините, Джон Дънбар трябва да вземе решение, което засяга не само него, но и живота на племето, което той вече нарича своя народ.
Едноименният филм с Кевин Костнър е спечелил 3 награди „Златен глобус“, включително за „най-добър филм“, както и 7 „Оскар“, сред които за „най-добър филм“ и „най-добър режисьор“.
Ритащата птица му направи знак отново да седне. Разположиха се както преди, един срещу друг. Ритат щата птица отправи още няколко тихи думи към Вдигналата юмрук. Тя мина напред и седна като леко перце съвсем близо до лейтенанта.
Ритащата птица ги загледа с очакване. Допря пръст до устните си и с този жест прикани лейтенанта. Дънбар разбра, че го молят да говори, да каже нещо на жената, която седи до него.
Наведе глава към нея и зачака, докато най-накрая срещна крайчеца на окото и.
— Здравей — каза и той.
Тя примигна.
— Здравей — повтори пак.
Вдигналата юмрук си спомни какво значи тази дума. Но езикът на белите бе ръждясал в нея като стар винт. Страхуваше се какво ще се получи и подсъзнателно все още се съпротивляваше на самата мисъл за разговор. Направи няколко беззвучни опита и най-накрая успя:
— Здъве — отговори тя и бързо сведе глава.
Ритащата птица толкова се зарадва, че се плесна по крака. Протегна се и го потупа лекичко по ръката да продължи.
— Говориш ли? — запита той, като междувременно имитираше това, което Ритащата птица бе направил. — Говориш ли английски?
Вдигналата юмрук се почука по слепоочието и кимна, с което се опитваше да му каже, че думите са в главата и. Притисна два пръста до устните си и поклати глава, показваше му, че и е трудно да говори.
Лейтенантът не бе съвсем наясно. Изражението и все още бе явно враждебно, но движенията и вече бяха плавни и спокойни, по което съдеше, че има желание да продължат да говорят.
— Аз съм — подхвана той и заудря с пръст по мундира си. — Аз съм Джон. Аз съм Джон. Беше вперила очи в устата му. — Аз съм Джон — повтори той.
Вдигналата юмрук размърда беззвучно устни, за да се опита да произнесе думата. Когато я изрече гласно, тя проехтя изключително ясно. Беше шокирана. Лейтенант Дънбар също. Тя изрече:
— Уили.
Ритащата птица разбра, че е станала засечка още щом видя недоумението, изписано на лицето на Дънбар. Той безпомощно наблюдаваше как Вдигналата юмрук жестикулира объркано. Закри очи и прокара ръка през лицето си. Закри и носа си, сякаш се опитваше да подтисне някаква миризма и бясно заклати глава. Най-накрая тя положи длани на земята и въздъхна дълбоко, после малката и уста отново се опитваше беззвучно да произнесе някакви думи. В този момент Ритащата птица посърна. Навярно бе поискал твърде много при този експеримент.
Лейтенант Дънбар също не знаеше какво да мисли за нея. Стори му се, че е възможно от дългите години в плен момичето да е превъртяло.
И все пак експериментът на Ритащата птица, макар и изключително труден, не изискваше твърде много. А Вдигналата юмрук не беше побъркана. Думите на белия войник, собствените и спомени, объркването с езика — всичко това се смеси. Да се справи с бъркотията беше все едно да се мъчи да рисува със затворени очи. Опитваше се да овладее положението, вперила поглед в празното пространство.
Ритащата птица понечи да каже нещо, но тя рязко го прекъсна с емоционална индианска реч.
Очите и останаха притворени още няколко минути. Когато отново ги отвори, тя погледна Дънбар през разрошената си коса и лейтенантът откри, че погледът и е омекнал. Тя спокойно го подкани с ръка и с няколко индиански думи пак да каже нещо. Дънбар се прокашля.
— Аз съм Джон — каза той и отчетливо повтори: — Джон… Джон.
Още веднъж устните и се размърдаха и още веднъж тя се опита да го изговори.
— Джън.
— Да — кимна той възторжено, — Джон.
— Джън — повтори тя.
Лейтенант Дънбар отметна глава назад. Колко му беше приятно звученето на неговото собствено име. От месеци насам, не го беше чувал. Вдигналата юмрук несъзнателно се усмихна. Напоследък в живота и имаше толкова много тъга. Хубаво беше да има нещичко, макар и малко, на което да се усмихне.
И двамата едновременно погледнаха към Ритащата птица.
На устните му нямаше усмивка. Но очите му, макар и съвсем слабо, светеха доволно.
3.
Бавно напредваха този пръв следобед в колибата на Ритащата птица. Цялото време отиде за усърдните опити на Вдигналата юмрук да повтори простичките думи и фрази на лейтенант Дънбар. Понякога повтаряше над десет пъти, мъчително и отегчително, за да каже една-единствена думичка. А дори и тогава произношението съвсем не беше точно. Това не можеше да се нарече разговор.
Но Ритащата птица бе много окуражен. Вдигналата юмрук му беше казала, че добре си спомня думите, но и е трудно да говори. Шаманът знаеше, че с практиката ръждата ще падне и в ума му се надпреварваха смели идеи за времето, когато ще разговарят свободно и ще научи много неща.