Хорът на забравените гласове

Бош не отговори. Като наричаше Гарсия „домакиня“, Едгар искаше да каже, че във всичко е слушал партньора си. Грийн беше истинското ченге, а Гарсия му бе помагал с бумащината. Много партньори установяваха такъв род отношения. Кучето водач и неговият помощник.

— Е, предполагам, че не му се е налагало — рече Едгар.

— Какво не му се е налагало?

— Да търси лайно в мустаците си. Направиха го лейтенант и го прехвърлиха. Знаеш ли, че в момента е заместник-началник в Долината?

— Да, знам. Всъщност, ако го видиш, може би не бива да споменаваш тая работа с мустаците.

— Сигурно.

Бош продължи да мисли какво би могло да означава това за делото Верлорън. Под повърхността се движеше тънка цепнатина.

— Това ли е, Хари?

— Чух, че Грийн налапал патлака скоро след като се пенсионирал.

— Да, и аз го чух. Помня, че не се изненадах. Той винаги ми се е струвал прекалено емоционален. Ще провериш ли връзката с ОБ, Хари? Нали знаеш, че това беше отделението на Ървинг?

— Да, Джери, знам. Съмнявам се, че ще се насоча натам.

— Ако се наложи, внимавай, мой човек.

Бош искаше да смени темата, преди да затвори. Едгар бе известен клюкар и той нямаше желание някогашният му партньор да се раздрънка, че Бош е нарочил Ървинг, след като се е върнал в управлението.

— Е, как е в Холивуд? — попита той.

— Тъкмо се нанесохме пак в бюрото след ремонта. За около година ни бяха натикали горе.

— И как е сега?

— Като офис на застрахователна фирма. Имаме прегради и звукоизолиращи филтри между бюрата. Всичко е издържано в бюрократично сиво. Чисто е, но не е същото.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Е, какви са плановете ти за бъдещето, Джери?

— Какви са плановете ми ли? Ще я карам като сега. Раз-карай ми се от главата и върви да тропаш по хорските врати.

— Готово, готин.

— Пази си гърба, Хари.

— Винаги.

След като затвори, Бош известно време остана неподвижен — премисляше разговора и значението му за случая. Ако имаше връзка с ОБ, играта коренно се променяше.

Погледна следственото дело, все още разтворено на доклада за обира, и се вторачи в подписа на Джон Маклелан. Вдигна слушалката, обади се в Оперативния отдел в Паркър Сентър и помоли дежурния офицер да провери къде работи детектив Джон Маклелан, като продиктува номера му от доклада. Превключиха го на изчакване. Най-вероятно щяха да му съобщят, че Маклелан отдавна се е пенсионирал. Бяха минали седемнайсет години все пак.

Ала когато се върна на телефона, дежурният му каза, че полицай Джон Маклелан със съответния личен номер сега е лейтенант в Службата за стратегическо планиране. Колелцата в главата на Бош започнаха да се въртят. Преди седемнайсет години Маклелан беше работил при Ървинг в ОБ. Сега чинът и длъжността му бяха други, но продължаваше да работи при него. И Ървинг съвсем случайно се бе натъкнал на Бош в барчето в Паркър Сентър, при това точно в деня, в който Хари се беше заел със случая.