Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
— Господин Уайс, представете си, че не знам нищо. Кои са Чатсуъртските осмици?
— Една от бандите в Долината. Всички бяха бели хлапаци. Скинари. През осемдесет и осма извършиха много престъпления в района. Престъпления от омраза. Така ги наричаха във вестниците. По онова време това беше ново понятие за престъпления, мотивирани от расова или религиозна нетърпимост.
— И вие попаднахте под ударите на тая банда, така ли?
— Да, започнаха да ми се обаждат по телефона. „Убийте евреите“, такива неща.
— Но после от полицията са ви казали, че Осмиците не са извършили обира.
— Точно така.
— Странно, нали? Не са открили никаква връзка.
— И аз така си помислих навремето, но той беше детективът, не аз.
— Защо Осмиците са се насочили към вас, господин Уайс? Знам, че сте евреин, но какво ги е накарало да ви нарочат?
— Много просто. Едно от ония лайна, Били Бъркхарт, живееше в моя квартал, през четири къщи от мен. На Ханука поставих седем свещника на прозореца си и тогава започна всичко.
— Какво стана с Бъркхарт?
— Отиде в затвора. Не за онова, което направи с мен, а с други. Пипнаха него и останалите за други престъпления. Бяха изгорили кръст на няколко преки от мен. Пред къщата на чернокожо семейство. Извършиха и други неща. Гадни неща, вандализъм. Опитаха се да изгорят и един храм.
— Но не и за обира във вашата къща?
— Не. Поне така ми казаха от полицията. Разбирате ли, нямаше графити, никакъв намек за религиозни мотиви. Просто всичко беше обърнато надолу с главата, затова не определиха обира като престъпление от омраза.
Бош се поколеба; чудеше се още какво да попита. Реши, че не знае достатъчно, за да задава хитри въпроси.
— Добре, господин Уайс, благодаря, че ми отделихте от времето си. Извинявайте, че събудих лоши спомени.
— Не мислете за това, детектив. Повярвайте ми, те не бяха заспали.
Бош затвори телефона. Опита се да измисли на кого да се обади за всичко това. Не познаваше Джон Маклелан и след седемнайсет години имаше голяма вероятност той вече да не работи в Девънширския участък. И тогава го осени: Джери Едгар. Предишният му партньор в Холивудския участък по-рано бе работил с девънширски детективи. През 1988-а трябваше да е бил там.
Бош набра номера на холивудския отдел „Убийства“, но се включи телефонен секретар. Всички си бяха тръгнали рано. Обади се в детективското бюро и попита дали Едгар е там. Служителят отговори, че си е отишъл.
Тогава позвъни на мобилния му телефон. Някогашният му партньор веднага отговори.
— Рано си тръгвате в Холивуд — каза Бош.
— Кой се обажда, по дяволите… Ти ли си, Хари?
— Аз съм. Как я караш, Джери?
— Чудех се кога ще те чуя. Днес ли започна?
— Най-старият новобранец на света. И вече работя по гореща следа. С Киз разследваме един случай.
Едгар не отговори и Бош разбра, че е сбъркал, като е споменал Райдър. Пропастта помежду им не само че още съществуваше, но и явно беше покрита с лед.
— Както и да е, имам нужда от съдържанието на великия ти мозък. Става въпрос за дните на Девънширския клуб.
— Да, за кога точно?
— Хиляда деветстотин осемдесет и осма. Чатсуъртските осмици. Помниш ли ги?
Едгар се замисли и след кратко мълчание отговори:
— Да, помня Осмиците. Шайка бели пикльовци, които си мислеха, че бръснатите глави и татуировки ги правят мъже. Направиха много бели, после ги спипаха. Не просъществуваха дълго.
— Помниш ли някой си Роланд Маки? Тогава трябва да е бил осемнайсетинагодишен.
След нова пауза Едгар отвърна, че името не му говори нищо.
— Кой работеше по Осмиците? — попита Бош.
— Не беше от Девънширския клуб. Всичко, свързано с тях, отиваше направо в зайчарника.
— В ОБ ли?
— Позна.
Отделът за обществени безредици. Полусекретно звено в Паркър Сентър, което беше събирало данни и разузнавателни сведения за заговори, но почти без да предава случаи на прокуратурата. През 1988-а ОБ трябваше да е бил под ръководството на тогавашния комисар Ървин Ървинг. Отделът вече не съществуваше. Когато бе станал заместник-началник, Ървинг го беше разформировал и мнозина в управлението бяха решили, че го прави, за да скрие нещо и да се дистанцира от неговата дейност.
— Това няма да ми е от полза — каза Бош.
— Съжалявам. По какво работиш?
— Убийство на момиче в подножието на Оут.
— Онова, дето го бяха отвлекли от вкъщи ли?
— Да.
— Помня го. Не съм работил по него — тъкмо бях постъпил в отдел „Убийства“. Но си го спомням. Та казваш, че са били замесени Осмиците, така ли?
— Не. Просто изскочи едно име, което може да е свързано с Осмиците. Какво означава името им, каквото си мисля ли?