Таен прозорец, тайна градина
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Четири след полунощ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йосиф Леви
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Таен прозорец, тайна градина». Краткое содержание книги:
— О! — каза Морт. — О, добре! Благодаря, Хърб! Сигурно ли е?
— Да. Ще го имаш утре — истинското списание — не просто ксерокопие от разказа. Пристига с Федералния експрес от Пенсилвания. Имаш ли някакви новини от господин Шутър?
— Не още — каза Морт. Гледаше черната шапка в ръката си. Все още усещаше странния, възбуждащ аромат, който тя излъчваше.
— Е, никакви новини значи добри новини, както казват. Говори ли с местните власти?
Беше ли обещал на Хърб да направи това? Не можеше да си спомни със сигурност, но може и да беше. Във всички случаи най-добре да играе ла сигурно.
— Да. Стария Дейв Нюсъм не беше очарован. Той мисли, че човекът вероятно просто си е правил шега. — Беше направо отвратително да лъже Хърб, но какъв смисъл имаше да му казва истината? Беше прекалено лудо, прекалено сложно.
— Е, влязло ти е в главата. Мисля, че това е важно, Морт — наистина.
— Да.
— Нещо друго?
— Не — но хиляди благодарности. Ти ме спаси. — „И може би, помисли си той, това не е просто фигуративно казано.“
— За мене беше удоволствие. Запомни, че Федералният експрес обикновено доставя право в местната поща. Нали?
— Да.
— Как върви новата книга? Все се каня да попитам.
— Чудесно! — извика сърдечно Морт.
— Е, добре. Отърви се от този човек и се заеми с нея. Работата е спасила много хора, по-добри от тебе или мене, Морт.
— Знам. Всичко най-хубаво на дамата ти.
— Благодаря. Всичко най-хубаво на… — Хърб рязко спря и Морт почти го виждаше как хапе устната си. С разводите се свиква трудно. Казват, че хората след ампутация продължават да чувстват крака, който вече не е там. — … на тебе — завърши той.
— Благодаря — каза Морт — Бъди здрав, Хърбърт.
Той бавно отиде до кея и погледна надолу към езерото. Днес по него нямаше лодки. „Качих се на още едно стъпало, независимо какво друго ще се случи. Мога да покажа на Шутър проклетото списание. Това може и да не го укроти… но може и да може. Той е, луд все пак и човек никога не знае какво ще направят или няма да направят хората от вездесъщото племе на Лудите. В това е техният съмнителен чар. Всичко е възможно.“
Беше дори възможно Грег все пак да си е вкъщи, помисли той — може да е забравил за срещата им при Енорийската палата, а може и да се е случило нещо, абсолютно несвързано с тази работа. С внезапна надежда Морт отиде до телефона и набра номера на Грег. Телефонът звънеше за трети път, когато той си спомни, че миналата седмица Грег му беше казал, че жена му и децата ще прекарат известно време при родителите й. Меган започвала училище догодина и щяло да им бъде по-трудно да ги посещават — така беше казал той.
Така че Грег беше сам.
(шапката)
Както и Том Грийнлиф.
(колата)
Младият съпруг и старият вдовец.
(ключовете)
И как става работата? Ами, просто като поръчка на касета на Роджър Уитекър от телевизията. Шутър отива в къщата на Том Грийнлиф, но не с комбито си — о, не, това би било твърде голяма реклама. Той оставя колата си паркирана в двора на Морт Рейни или може би отстрани до къщата. Отива до Том с буика. Заставя Том да се обади на Грег. Вероятно изкарва Грег от леглото, но Грег помни за Том и пристига спешно. Тогава Шутър заставя Том да се обади на Съни Тротс и да му каже, че не се чувства много добре и няма да дойде на работа. Шутър опира отвертка в гърлото на Том и му намеква, че ако не бъде послушен, ще съжалява. Том се оказва послушен… макар че дори Съни, не особено умен и току-що станал от леглото, разбира, че гласът на Том въобще не е същият. Шутър употребява отвертката. И когато пристига Грег Карстерс, той употребява отвертката — или нещо подобно — още веднъж. И…
„Избий това от главата си. Просто лош случай на крещящи съвпадения — това е всичко. Повтори: това… е… ВСИЧКО.“
Беше разумно, но не го убеждаваше. Не беше безукорно. Не задоволяваше.
Морт бързо мина през долния етаж на къщата, несъзнателно скубеше косата си.
„Ами колите? Джипът на Том, пикапът на Грег? Като се прибави буикът и стават три превозни средства — четири, ако се брои и фордът комби на Шутър, а Шутър е само един човек.“
Той не знаеше… но знаеше, че което е достатъчно, е достатъчно.
Когато, отново стигна до телефона, той извади Телефонния указател от чекмеджето и започна да търси номера на градския полицай. Изведнъж спря.
„Едно от тези превозни средства е бил буикът, МОЯТ буик.“
Бавно остави телефона. Опита се да мисли за начина, по който Шутър е могъл да се справи с колите. Нищо не му идваше наум. Беше като да седиш пред компютъра, когато си задръстен за всяка идея — не излиза нищо освен празен екран. Но той наистина знаеше, че не иска да се обажда на Дейв Нюсъм. Още не. Тъкмо бавно се отдалечаваше от телефона, без да се насочва към определено място, когато той иззвъня.