Таен прозорец, тайна градина

— Здравей, Съни! — извика Морт.

Съни продължи да боядисва с почти съвършен ритъм, докато Ед Еймс, или който там беше, задаваше музикални въпроси — какво е мъжът и какво не е. Това бяха въпроси, които и Морт понякога си беше задавал, макар и без духовата секция.

— Съни!

Съни се заклати. От четката му отхвръкна бяла боя и за един миг Морт помисли с тревога, че той може наистина да падне от скелето. После се хвана за едно от въжетата, обърна се и погледна надолу.

— Ей, господин Рейни — каза той. — Здравата ме стреснахте!

Кой знае защо, Морт си помисли за дръжката на вратата във филма на Дисни „Алиса в страната на чудесата“ и трябваше да потисне силния изблик на смях.

— Господин Рейни? Добре ли сте?

— Да. — Морт преглътна с наведена глава. Трик, който беше научил в църковното училище преди около хиляда години и единственият безопасен начин за потискане на смеха, който беше открил досега. Както повечето добри трикове, които вършеха работа, той му причиняваше болка. — Помислих, че ще паднеш.

— Как не — каза Съни и сам се засмя. После надвика гласа от колоната, който започваше ново пътешествие в дебрите на чувствата. — Том може би щеше да падне, но не и аз.

— Къде е Том? Искам да говоря с него.

— Рано сутринта се обади и каза, че днес не можел да дойде. Казах му, че няма нищо, така и така няма достатъчно работа и за двама ни.

Съни погледна заговорнически надолу към Морт.

— Има работа, разбира се, но този път Том се изсили. Това не е работа за старци. Каза, че целият му гръб се бил схванал. Не ми се вярва. Въобще не звучеше както обикновено.

— В колко часа ти се обади? — попита Морт. Мъчеше се гласът му да прозвучи естествено.

— Рано — каза Съни. — Нямаше шест. Тъкмо се канех да почвам сутрешните си упражнения. Страшно съм редовен. — Съни изглеждаше изключително горд от това. — Разбира се, Том знае в колко ставам и започвам да действам.

— Но не звучеше добре?

— Не. Въобще не приличаше на себе си. — Съни поспря и се намръщи. Погледна така, сякаш особено усилено се опитваше да си спомни нещо. После леко сви рамене и продължи. — Вятърът на езерото вчера беше свиреп. Може би е настинал. Но Том е железен. След ден-два ще бъде в ред. Повече се тревожа, когато се мъчи да ходи по дъските. — Съни показа пода на скелето с четка, като пусна една редица бели капки върху дъските до обувките си. — Мога ли да направя нещо за вас, господин Рейни?

— Не — каза Морт. Под сърцето му се беше свила мека топка от ужас, като топка смачкано платно. — Между другото, виждал ли си Грег?

— Грег Карстерс?

— Да.

— Тази сутрин не съм. Е, разбира се, той е търговец, продава коли — Съни се засмя. — Става по-късно от всички нас, така е.

— Той също трябваше да дойде, за да се види с Том — каза Морт. — Имаш ли нещо против, ако го почакам малко? Може да дойде.