Таен прозорец, тайна градина
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Четири след полунощ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йосиф Леви
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Таен прозорец, тайна градина». Краткое содержание книги:
Но той беше обещал да се срещне с Грег до Енорийската палата след деветдесет минути — вече и по-малко, за да говорят с Том Грийнлиф. Ако останеше да седи така и да брои болките си, едва ли щеше да стигне дотам.
Морт с усилие се изправи и бавно тръгна през къщата към голямата баня. Завъртя крана на душа на толкова горещо, че да изпуска облаци пара, глътна три аспирина и се мушна под струите.
Докато излезе, аспиринът започна да действа и той помисли, че все пак ще може да изкара деня. Нямаше да е лесно и привечер сигурно щеше да се чувства така, като че ли са били няколко години, но реши, че все пак може да го изкара.
„Това е вторият ден — помисли си той, докато се обличаше и за миг потръпна от страх. — Утре е крайният срок.“ — Това го накара да помисли първо за Ейми, а после за Шутър, който беше казвал: „Не бих намесвал жена ви, ако можех, но започвам да мисля, че не ми оставяте друга възможност.“
Страхът се върна. Първо този луд копелдак беше убил Бъмп, после беше заплашил Том Грийнлиф (сигурно е заплашил Том Грийнлиф) и сега вече му бе ясно, наистина беше възможно да е подпалил къщата в Дери. Реши, че е знаел това през цялото време, но просто не е искал да го признае пред себе си. Да подпали къщата и да се отърве от списанието е било главната му цел — разбира се; човек, луд като Шутър, просто не би се замислил за всички други екземпляри от това списание по света. Такива неща не влизат в мирогледа на един побъркан.
А Бъмп? Котката вероятно му беше дошла наум после. Шутър се е върнал, видял е котката на прага, в очакване да я пуснат вътре, видял е, че Морт още спи, и я е убил за удоволствие. Да отиде до Дери и да се върне толкова бързо трябва да е било трудно, но е можел да го направи. Всичко пасваше.
А сега заплашваше да забърка и Ейми.
„Ще трябва да я предупредя — помисли Морт, докато напъхваше ризата си в панталоните. — Да й се обадя тази сутрин и да й разкажа всичко. Едно е да се справя с този тип сам; съвсем друго е да стоя и да чакам как някакъв луд забърква единствената жена, която някога съм обичал, в история, за която тя не знае нищо… това е съвсем друго.“
Да. Но, първо, трябваше да говори с Том Грийнлиф и да измъкне истината от него. Без Том да потвърди факта, че Шутър наистина съществува и е опасен, поведението на самия Морт щеше да изглежда подозрително или налудничаво, или и двете. Вероятно и двете. И така, първо Том.
Но преди да се срещне с Грег — в Методистката енорийска палата, възнамеряваше да спре в ресторанта на Бауи и да изяде един от фамозните омлети с бекон и сирене на Герда. В стомаха му маршируваше цяла армия. Излезе в антрето, отвори малката дървена кутия, закрепена на стената над масичката за телефона, и потърси ключовете на буика. Ключовете не бяха там.
Намръщен отиде до кухнята. Бяха тук, на плота до мивката. Взе ги и замислено ги подхвърли в ръка. Не беше ли ги прибрал в кутията снощи, когато се върна от къщата на Том? Опита се да си спомни и не можа — поне със сигурност. Да пусне ключовете в кутията, щом се прибере, беше такъв навик, че пусканията се сливаха едно с друго. Ако попиташ човек, който обича яйца, какво е закусвал преди три дни, той няма да може да си спомни — ще предположи, че е ял пържени яйца, защото ги яде често, но няма да е сигурен. Случаят беше същият. Беше се върнал уморен, с болки и притеснен, Просто не можеше да си спомни.
Но това не му хареса.
Не му хареса никак.
Отиде до задната врата и я отвори. Там, на дъските на верандата, лежеше черната шапка на Джон Шутър с кръглата периферия.
Морт стоеше на прага и я гледаше, стискайки ключовете. Един слънчев лъч се отразяваше от бронзовото им украшение. В ушите му звучаха ударите на сърцето му. То биеше бавно и съсредоточено. Една част от Морт беше очаквала това.