Огнен цикъл
- Автор: Клемент Хол
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: "Георги Бакалов"
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Огнен цикъл». Краткое содержание книги:
Хал Клемънт е един от най-типичните писатели на «твърда» научна фантастика. Първата му литературна публикация е във списанието «Astounding», където през 1942 г. е публикуван неговият разказ «Proof». Първият роман на Хал Клемънт — «Needle» излиза през 1950 г. През 1954 г. излиза неговият роман «Mission of Gravity», който поставя началото на цикъла за планетата Месклин. Книгите от този цикъл стават и най-популярните произведения на Хал Клемънт.
През 1998 г. Хал Клемънт е награден с Grand Master Award, а през 1996 г. разказът му «Uncommon Sense» е отличен с награда Хюго за най-добър разказ за 1946 г.
— Вече мисля, че разбирам какво става тук, и ми се струва, че последният ми въпрос бе напразен, защото ако температурата се променя така, както вие казахте, това се отразява върху целия живот на планетата. Учудвах се защо повечето дървета и животните от даден вид са почти еднакви на ръст, а сега всичко ми е ясно. Повечето от тях са започнали да растат по едно и също време.
— Доколкото разбирам, твоят свят е по-различен от нашия.
В тези думи се долавяше въпрос. Крюгер трябваше да обясни сезонните промени на Земята и начина, по който различните форми на живот се приспособяват към тях.
— Следователно — каза Учителят в отговор на получените сведения, — по-голямата част от вашите живи същества не прекратяват почти неизменната си активност през цялата година, а останалите спят през неподходящия сезон. В този свят поне за нас първото е невъзможно, а почти не мога да си представя същество, което би могло да понесе крайностите на климатичните изменения на Абиормен. Колкото до второто, то ми се струва изключително голямо разточителство: след като един вид не понася условията през дадена част от годината, защо да не отстъпи през същото време мястото си на друг вид?
— Звучи смислено — съгласи се Крюгер.
— Тогава защо възразяваш, че моята раса трябва да споделя Абиормен с хората на Дар Ланг Ан?
— Не е точно така. Смущава ме начинът, по който се отнасяте с тях, като ми забранявате да им обясня някои неща от науките, с чиято помощ те могат да се освободят от вашия контрол. Сигурен съм, че вие нямате нищо против да научите от мен всичко, което мога да ви кажа.
— Лично аз, не. Но за моя народ бих имал същите възражения, каквито имам спрямо хората на Дар Ланг Ан.
— Искате да кажете, че не желаете хората от собствения ви народ да построят космически кораб, след като аз мога да им обясня как да го направят, така ли?
— Точно така.
— Но това е безсмислица. Защо не сте съгласни да дадете възможност на онези ваши хора, които искат, да напуснат и да оставят сами съплеменниците на Дар?
— Вече ти казах, че хората на Дар са ни необходими, но ти реши да тълкуваш по своему моите думи. Нещо повече. Неговият народ се нуждае от нашия по същия начин; Дар Ланг Ан може и да не знае това, но неговите Учители го знаят.
— Тогава защо не се отнасяте към тях като към приятели, а не низши същества?
— Но те са ни приятели. Аз съм особено привързан към Дар Ланг Ан; ето защо към теб се отнесоха много добре още първия път, когато дойде тук, а и сега отпратих далече жителите на моето село, за да няма опасност от насилие.
— Ако наистина имате такава привързаност към Дар, когото изобщо не сте виждали в живота си, доколкото разбирам, тогава защо задържахте книгите му? Това го разстрои повече от всичко друго поне през времето, откакто го познавам.
— Смея да кажа, че си направих един опит. Просто исках да науча повече неща за теб. Съжалявам, че Дар се е измъчвал, но аз съм доволен, тъй като можах да разбера нещо за способността ти да съчувстваш и да бъдеш приятел. Книгите му ще бъдат на онова място, където разговаряхме в миналото; ще ги занеса веднага, след като завършим нашия разговор.
— А какво ще стане с моята запалка?
— Наистина ли ти трябва толкова много? Аз я разглобих и се страхувам, че няма да успея да я сглобя отново. Кондензаторът (на това място се наложи да спре, за да обясни думата) ни бе добре познат, но не и онова нещо, което превръща слънчевата топлина в електричество. Ако ми я оставиш, тя ще бъде интересна за нашите учени, когато имаме такива, разбира се.
— Мислех, че не искате вашите хора да знаят твърде много.
— Така е, но имам основания да се съмнявам, че точно твоята машинка ще им помогне да излетят от планетата. Още повече че тя е по-малко подходяща за нашето ежедневие, отколкото генераторите, които работят с топлината на абиорменските вулкани.
— Значи вие живеете под земята и близо до вулканите, така ли? В такъв случай вие използвате топлината им. Нещата, които видях на този континент, ме карат да вярвам, че мнозина от вашите хора остават да живеят през студения период под земята.
— Точно така, но не сме много. Тук сме само четирима; по толкова има и под другите ни градове.
— Но вие разполагате с много повече пространство, за да преживеете лошия за вас сезон, отколкото другите. Те са наблъскани под онази ледена шапка…