Огнен цикъл

— Нима искате да кажете, че избраните не са много щастливи? Не мога да го повярвам.

— Учителят приема избора от чувство за дълг. Животът отвъд нормалната граница е същинско наказание за тях; сигурно си забелязал, че Учителите в Ледените укрепления се движат рядко и бавно. Но не си видял всички; трима от общо четиримата са направо сакати. Ръстът им се увеличава, но не и тяхната сила. Ставите им губят гъвкавостта си; храносмилането им се влошава. Идват физически страдания, от които животът им се превръща в бреме, а не в удоволствие. Но те приемат своя жребий, защото, ако не го направят, всяко следващо поколение ще трябва да започва съвсем отначало и в определеното му време този свят ще бъде населен само с диви животни.

— Така ли е и с Учителите на вашата раса?

— Съвсем същото. Но моята задача не е завършила, както е с онези от ледената шапка; аз трябва да живея почти през цялото време на идващия цикъл на моя народ. Засега животът е все още добър за мен.

— Но каква е разликата между вашите две раси? И каква е тази промяна в условията, която убива едната и дава живот на другата? Отразява ли се това на останалите същества на планетата?

— Трудно ми е да отговоря на първия ти въпрос, ако не ме видиш сам, а не зная дали това е възможно. Средата, в която живея, трябва да бъде отделена от твоята среда, ако искаме да останем живи и двамата, а аз не съм чувал за преграда, през която може да се гледа.

Крюгер се опита да предложи стъклото или кварца, но не знаеше техните наименования. А преди да съчини описателно изречение, гласът продължи:

— Промяната на условията е пълна, но най-важният фактор е температурата. Става много по-топло (тук Крюгер подсвирна тихо) и въздухът се променя.

— Вие какво дишате: вода, въздух или и двете? — попита момчето. — Градът ви е слязъл под океана.

— Само засега. Докато живеем ние, океаните изчезват почти напълно. Предполагам, че те стигат като изпарения до онази част на Абиормен, където не грее нито едно от слънцата и там преминават в твърдо или в течно състояние. По очевидни причини ние не можем да отидем по тези места, но познаваме условията на Ледените укрепления, а те подкрепят нашата теория.

— Но слънцето Арин огрява Укрепленията през повечето време.

— Сега, да. Районът, за който споменах, се намира на разстояние около една четвърт от обиколката на планетата, считано от мястото, където стоиш сега.

— Почвам да разбирам — отговори Крюгер. — Аз вече се досещах, че Абиормен се движи по доста ексцентрична орбита около Тиър и ако онова, което вие казвате, е точно, тогава Тиър прави почти същото около Арин.

— И ние смятаме, че е така, макар и да не знаем със сигурност големината и формата на техните пътища. Липсват ни измерителни прибори, за да проучим необходимите стойности. Но сме напълно сигурни, че и двете слънца са много по-големи от Абиормен и обикалят твърде далече от тук, следователно е уместно да се предположи, че обикаля планетата, а не слънцата.