Огнен цикъл

— Добре. За да разберем каква е възрастта на този свят, налага се при първа възможност да направим стратиграфски снимки. Предполагам, че не си видял фосили в близост до леда.

— Бях на земята само в непосредствена близост до Укрепленията. През останалата част от пътя бях във въздуха. Но Дар Ланг Ан е тук и може би той ще помогне.

— А ще иска ли?

— Сигурно. Той е много любознателен. Вече ви споменах за неговата жажда за знания, които събира в книги за следващото поколение, защото неговото няма да живее още дълго — каза Крюгер със сериозно изражение на лицето; с течение на времето мисълта за предстоящата загуба на Дар ставаше все по-тежка за него.

— Твоят приятел ще бъде ли така любезен да ни разкаже нещо повече за тази смяна на поколенията? — запита биологът. — И на Земята има животни, с които става почти същото, макар че двете форми не са принудени да се приспособяват към толкова драстична промяна в заобикалящата ги среда; но сега ме интересува преди всичко въпросът с онези Учители. Кога умират те, дали техните потомци са междинен тип, или нещо друго?

— Не знам; това се отнася и за Дар Ланг Ан. По-добре питайте Учителя на «топлите», с когото разговарях, когато ме слушахте. Дори не зная дали при нормалното развитие на нещата има само едно поколение, или живеят няколко от тях.

— Струва ми се, че това е достатъчно очевидно, защото ако имаше само едно поколение, а друг начин за възпроизводство на населението просто няма, то цялата раса щеше да изчезне. Сигурно има и смъртни случаи от злополуки.

— Добре, този въпрос е за Учителя. Аз ще го задам от ваше име, когато говоря с него.

— А защо Учителите не казват на своите хора абсолютно нищо по този въпрос? — зададе друг следващия въпрос.

— Ще трябва да питате тях. Ако бях на тяхно място, щях да го правя, за да бъдат по-спокойни хората, но нашият гост твърди, че точната дата на смъртта не ги тревожи.

— Искам да говоря по този въпрос с твоя приятел.

— Разбира се. Но ми се струва, че трябва да направите предварителен списък на желаещите.

Въпросите и отговорите продължиха дълго, а в това време Крюгер сдържаше с мъка прозевките си. На края командирът прекъсна заседанието, но дори тогава момчето не отиде да почива. То остана, за да разведе Дар из кораба и да отговори, доколкото можеше, разбира се, на въпросите на малкия си приятел.

Най-сетне отиде да спи, наслаждавайки се на безтегловността за първи път от много месеци насам. Така и не разбра дали Дар бе спал при подобни условия, но на сутринта той изглеждаше достатъчно освежен и Крюгер реши, че всичко бе минало добре. Дар отказа да опита от храната на хората, настоявайки, че не е гладен, но Крюгер погълна огромна закуска, която накара неколцина от екипажа да го предупредят да внимава. Относително по-слабите хранителни качества на растенията на Абиормен го бяха принудили да привикне към по-големи количества храна.