Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
Кошмарът бе просто невероятен и в същото време реален до болка. А насред всичко това един смазан от живота човек, почти напълно лишен от надежда някога пак да бъде свободен — едно сакато джудже, което го бе спасило и излекувало, — висеше върху патериците си на сантиметри от него като ясно очертан черно-бял силует и молеше за помощ. Ако някой ден си припомни.
С тази простичка молба Херкулес бе постигнал чудо, в каквото Хари отдавна не вярваше. Просто споделяше вярата си, че ако човек пожелае, може да използва всичко спечелено и научено в този живот, за да стори нещо за другиго. Чиста и честна молба, изречена без очакване някога да се сбъдне.
— Ще направя всичко, което ми е по силите — каза Хари. — Обещавам ти.
37
Кафене на Централната гара в Рим, 9:30
Роскани го проследи с поглед, докато се отдалечаваше към пероните и изчезваше сред тълпата. Сега щеше да си допие кафето, без да бърза. Искаше да бъде сигурен, че никой не ги е забелязал заедно.
Преди малко Енрико Чирели изглеждаше най-обикновен клиент. Взе си кафето и седна на масата, където Роскани четеше сутрешния вестник. Размениха не повече от десетина думи, но и те бяха достатъчни.
Чирели беше електротехник и едва снощи се върна от дълга командировка на север. Но си струваше човек да го изчака. Като виден член на Демократичната левица, както се бе прекръстила бившата Италианска комунистическа партия, Чирели познаваше крайно левите римски среди не по-зле от собствените си деца. И пределно ясно заяви на Роскани, че крайната левица няма нищо общо с атентата срещу кардинал Парма, взривяването на автобуса за Асизи и убийството на старши инспектор Джани Пио. Не беше напълно сигурен дали не се е появила някаква нова фракция или отцепническа групировка. Но ако имаше нещо подобно, скоро щеше да разбере.
— Grazie — каза Роскани, а Чирели мълчаливо стана и се отдалечи. Партийният водач не се нуждаеше от благодарности. Друг път Роскани щеше да му върне услугата. Когато се наложи.
Най-сетне Роскани стана и си тръгна на свой ред. Видеозаписът на Хари Адисън сигурно вече вървеше по всички италиански телевизионни канали. В деветдесет процента от страната хората бяха видели снимките на двамата братя.
Роскани нарочно стоеше настрани от шумотевицата около полицейското управление. Взе това решение, когато позвъни на Талиа в три часа през нощта, за да му съобщи, че италианската телевизия притежава видеозаписа заедно със снимка на отец Даниъл и пълни подробности за разследването на Групо Кардинале. В отговор Талиа го натовари да открие кой е изнесъл материалите. Проучването трябваше да се води старателно и упорито. От него зависеше не само успешната дейност на Групо Кардинале, но и престижът на италианската съдебна система. При все това и двамата разбираха, че разследването ще е трудно, а резултатът най-вероятно нулев. Защото отлично знаеха, че материалите са изнесени от Роскани.
Докато пресичаше гарата и се провираше към улицата през пълноводния човешки поток, Роскани забеляза колко много униформени полицаи наблюдават всяко лице. Знаеше, че други следят летищата, автогарите и пристанищата — от Рим до Сицилия, на север по границите с Франция, Швейцария и Австрия. Знаеше още, че благодарение на вестниците и телевизията цялото население ще е нащрек.
Когато мина през стъклената врата, излезе под ярките слънчеви лъчи и тръгна към колата си, той бавно започна да осъзнава колко огромен мащаб е придобило преследването, подето от Групо Кардинале. Усети как очите му се присвиват и разбра, че също се взира в лицата наоколо. В този миг му стана ясно: не бе успял докрай да погребе личните си чувства и вълнения под маската на сдържаност и професионализъм. Те го изгаряха отвътре като разпалена жарава.
Не се знаеше дали отец Даниъл е жив или мъртъв — може би да, може би не. Но Хари Адисън се криеше някъде. Беше само въпрос на време да го разпознаят. Станеше ли това, полицаите щяха да го проследят. Тихичко да евакуират хората около него. А когато настанеше времето, най-вероятно по тъмно, един-единствен човек щеше да тръгне към него. Облечен с бронирана жилетка, въоръжен както с пушка, така и със спомени за загиналия другар.
Този човек щеше да бъде Роскани.
38
10 юли, петък, 9:50
В ясния юлски ден Хари Адисън излезе от метрото на спирка Манцони. С подарения от Херкулес костюм навярно приличаше на свещеник, преживял тежка нощ. Беше брадясал, с превръзка на лявото слепоочие и още една около палеца, показалеца и средния пръст на лявата ръка.
Към грубата реалност го върнаха двете снимки — неговата и на Дани — по първите страници на италианските вестници „Ил Месаджеро“ и „Ла Република“ във вестникарското павилионче до спирката. Той рязко се завъртя и тръгна в обратната посока.